background img
февр. 26, 2019
171 Views

Кастра Мартис – Късноримската крепост в град Кула

Автор:

Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости) представлява късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на днешния град Кула в Северозападна България, на 35км. от Видин. Останките на крепостта са идентифицирани през 1870-те години, по време на едно от пътешествията на австро-унгарският учен, Феликс Каниц.

На мястото, където днес се намира крепостта – стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, е установено, че преди нея е съществувало малко трако-римско селище датирано от 1-то хилядолетие преди новата ера.

Крепостта Кастра Мартис. Снимка: Уикипедия

Предположенията са, че крепостта е построена от император Диоклециан на границата между ІІІ и ІV век. Част е от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на ІІІ век. Ролята на Кастра Мартис била да защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

Чували ли сте за Сердикийски събор? През 343 г. именно епископ на епархията Кастра Мартис участва в него. Няколко години по-късно, през 377 година, отново е спомената във връзка с преминаването на отрядите на император Грациан по пътя за Тракия. През 408 г. хунския вожд Улдис превзема крепостта за малко. През същия век Прокопий Кесарийски нарежда Кастра Мартис сред основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527-565). След няколко години обаче по време на аварските нашествия в империята от 586-587 година, крепостта е унищожена.

През ХІІІ – ХІV век част от укреплението е възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Крепостта се поделя на 2 части, строени през различни периоди – малко квадратно укрепление квадрибургий и намиращият се южно от него по-голям кастел.

Крепостта Кастра Мартис. Снимка: Уикипедия

Тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята и тук е построен такъв – той е датиран от края на ІІІ – началото на ІV век. Размерите му са 40 на 40 m с големи кули в ъглите, които имат диаметър от 12,5 m. Квадрибургият е отлично запазен и цялостно разкрит. Изградените от каменни и триредови тухлени пояси стени имат дебелина 2,2 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Името на град Кула идва именно от 16,3 метровата югоизточна кула на крепостта. До укреплението се стига през двукрила порта, разположена от южната страна на крепостта – това е единственият път. Има теория, че в края на ІV век портата е била подсилена с по-тясна стена на 3,3 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.

Името на крепостта се свързва с името на Константин Велики (306-337), който през втората четвърт на ІV век, разположил военният си лагер южно от квадрибургия. Той бил укрепен с крепостни стени дебели 4,3 m. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.

Откритите по-късно останки от основи на римска баня в северозападната част на крепостта говорят затова, че извън крепостта е пребивавало цивилно население.

Посетителите на крепостта имат възможността да се насладят на изумителна гледка от изградената панорамна площадка към главната улица на града. Кастелът има нощно осветление, което предлага и нощни разходки.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title