юни 20, 2021
1504 Views

Жертва на домашно насилие или диво дете е бил Виктор от Аверон?

Автор:

Смята се, че Виктор е роден около 1788 г. Според запознати, той е бил нормално дете по рождение, но е бил пренебрегван от родителите си алкохолици от ранната си възраст. Впоследствие той напуска цивилизования свят и заживява сам в дивата природа.

Виктор бил в предпубертетна възраст, когато бил намерен през 1800 г., но преминава през пубертета в рамките на година или две. Не е известно кога и как е заживял в гората, въпреки че според съобщенията той е бил видян там още през 1794 г. През 1797 г. е забелязан от трима ловци. Момчето успява да избяга от тях, но те все пак го хванали, когато опитал да се изкачи на едно дърво. Закарали го в близкия град, където една вдовица започнала да се грижи за него. Скоро, обаче, избягал и се върнал отново в гората, където е забелязван периодично през 1798 и 1799 г. На 8 януари 1800 г. той сам напуснал гората.

Възрастта му е не е известна със сигурност, но според жителите на селото момчето било на около 12 години. Неумението му да говори, както и предпочитанията му към храната и многобройните белези по тялото му, карали някои хора да мислят, че е бил в дивата природа през по-голямата част от живота си.

Откриването на Виктор

През 1797 г. в Тарн е забелязано дете на около девет или десет години. Две години по-късно то е заловено от мъже с кучета, придружили го до село Лакаун и го предали на една вдовица. Той не ядял нищо, освен сурови плодове или зеленчуци, които сам си събирал. Седмица след това момчето избягало.

През зимата на 1799 г. Виктор изминава разстоянието от Тарн до Аверон. На 6 -ти или 8 -ми януари 1800 той бил забелязан гол, прегърбен и с разрошена коса от трима обущари, които го взели от гората. Той избягал за пореден път и бил намерен след седмица в химическото чистене в градчето. Момчето не говорело и движенията му били хаотични. Според философа Франсоа Дагоне, той ходел на четири крака, ядял растения, бил космат, глух и ням.  Изпратили момчето в местния дом за сираци три дни по-късно. Психиатърът Филип Пинел написал доклад за Виктор и го обявил за психично болен и идиот от раждането си.

Теория

За парижаните от онова време дивото дете било обект на любопитство и може би уникален модел, по който може да се оцени теорията на Жан-Жак Русо за „благородния дивак“ – идеята, че човек е по-добре да е нецивилизован и в примитивно състояние. Смятало се, че Виктор от Аверон със сигурност ще получи образование до няколко месеца, ще се възхищава на забележителностите на града и красноречиво ще разказва историята на своето оцеляване. Парижани, обаче, много грешели.

Реалността била друга – Виктор бил едно неприятно, небрежно момче, страдащо от конвулсивни и неконтролирани движения, постоянно балансиращо като някое животно в менажерия, хапещо и драскащо онези, които му противоречат. То не изразявало никаква привързаност към тези, които го посещавали и бил напълно безразличен към всички.

Малко след като Виктор бил намерен, местният абат и професор по биология Пиер Йозеф Бонатер го прегледал. Той свалил дрехите на момчето и го извел навън в снега. Това по никакъв начин не притеснило момчето. Виктор започнал да се забавлява, показвайки на Бонатер, че той е свикнал с голотата и студа. Комисарят на местната управа Констанс-Сент-Естев също наблюдавал момчето и споделил, че вижда нещо необикновено в поведението му, което го приближава до състоянието на дивите животни. В крайна сметка момчето било отведено в Родес, където дошли и двама мъже, които търсели изгубените си синове. И двамата мъже били загубили синовете си през Френска революция, но нито един от тях не припознал момчето за свой син. Носели се и други слухове относно произхода на момчето. Например, един слух твърдял, че момчето е извънбрачен син на нотариус, изоставен още като малък, защото бил ням.

Първоначално за Виктор се грижел Националния институт за глухи и неми на Франция. Според резултатите от наблюдението, психиатърът Филип Пинел смятал момчето за по-лошо от някои домашни животни.

Толкова за концепцията на Русо за „благородния дивак“. Виктор бил смятан за психически инвалид, дете-идиот, което наскоро било изоставено от разочарованите си родители. Онези, които го прегледали, изказали предположение, че Виктор е луд.

Герой

Не всички лекари в института били съгласни с диагнозата идиотизъм. Жан-Марк Гаспар Итар, тогава двадесет и шестгодишен, знаел, че Виктор е забелязан преди няколко години от няколко жители, които живеели близо до горите на Каун. Итар подозирал, че момчето е живяло като дивак от четвъртата или петата си година. Седем години без социализация вероятно означавали, че Виктор е пропуснал възможностите, които всяко малко дете има: въздействие на езика и стимулиране от социалната среда. Най-вероятно Виктор изобщо не бил идиот, а само лишено от възможност за възпитание момче.

Жан Марк Гаспард Итар, млад студент по медицина, на практика приел Виктор в дома си и публикувал доклади за неговия напредък. Итар вярвал, че две неща отделят хората от животните: съпричастност и език. Той искал да цивилизова Виктор и се стремял да го научи да говори и да изразява човешки емоции. Виктор показал значителен ранен напредък в разбирането на езика и четенето на прости думи, но не успял да премине отвъд основното ниво. Итар написал: „При тези обстоятелства ухото му не беше орган за оценяване на звуците, техните артикулации и комбинации; не беше нищо друго освен просто средство за самосъхранение, което предупреждаваше за приближаването на опасно животно или падането на плодове в дивата природа.

Най-често срещаните думи, които употребявал били опростени версии на думите « lait » (мляко) и « о, Dieu » (о, о). И все пак той свързвал определени действия със значения, усвоявайки един вид пантомимичен език. Той също знаел как да съчувства и да разбира човешките емоции: Итар описва в бележките си сцена, в която Виктор изпитал мъката по икономката, загубила съпруга си. Виждайки сълзите й, Виктор взел допълнителната чиния и прибори за хранене от току-що поставената маса и ги прибирал обратно в шкафа, за да не сe вадят никога повече.

Виктор починал на четиридесетгодишна възраст от пневмония в Париж през 1828 г. в дома на мадам Герен.

Има критика относно процеса на обучение на Итар. Не е ясно защо никога не се е опитал да научи Виктор да използва езика на жестовете. Независимо от това, днес има определени хипотези, относно Виктор. Едната е, че Дивото момче, макар и родено нормално, е развило сериозно психическо или психологическо разстройство преди изоставянето си. Преждевременна шизофрения, детска психоза, аутизъм – към неговата позиция са приложени редица технически термини.

Ута Фрит, психолог по развитие, специализиран в аутизма и дислексията, смята, че Виктор от Аверон може да е бил аутист. Френският хирург и писател Серж Аролес също заявява, че степента на аутизъм може да обясни част от дисбаланса във физическото поведение на Виктор. В книгата си „Тайната на децата вълци“ Аролес поставя под съмнение твърдението, че Виктор наистина е бил див. Той подчертава невъзможността малко дете да оцелее само в дивата природа и обяснява белезите на Виктор с домашно насилие, а не с разрушителната сила на дивата природа.

Дали Виктор наистина е бил див, или е бил сред многото луди деца, определяни като „диви“, може би никога няма да разберем. Това, което знаем, благодарение на публикуваните мемоари и бележки на Жан Итар е, че Виктор от Аверон е един от най-документираните случаи на несоциализирани деца в историята. Неспособността му да се научи да говори все още се обсъжда широко от лингвистите, особено тези, които изучават усвояването на езика.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup