юни 20, 2021
5887 Views

Жертва на домашно насилие или диво дете е бил Виктор от Аверон?

Автор:

Смята се, че Виктор е роден около 1788 г. Според запознати, той е бил нормално дете по рождение, но е бил пренебрегван от родителите си алкохолици от ранната си възраст. Впоследствие той напуска цивилизования свят и заживява сам в дивата природа.

Виктор бил в предпубертетна възраст, когато бил намерен през 1800 г., но преминава през пубертета в рамките на година или две. Не е известно кога и как е заживял в гората, въпреки че според съобщенията той е бил видян там още през 1794 г. През 1797 г. е забелязан от трима ловци. Момчето успява да избяга от тях, но те все пак го хванали, когато опитал да се изкачи на едно дърво. Закарали го в близкия град, където една вдовица започнала да се грижи за него. Скоро, обаче, избягал и се върнал отново в гората, където е забелязван периодично през 1798 и 1799 г. На 8 януари 1800 г. той сам напуснал гората.

Възрастта му е не е известна със сигурност, но според жителите на селото момчето било на около 12 години. Неумението му да говори, както и предпочитанията му към храната и многобройните белези по тялото му, карали някои хора да мислят, че е бил в дивата природа през по-голямата част от живота си.

Откриването на Виктор

През 1797 г. в Тарн е забелязано дете на около девет или десет години. Две години по-късно то е заловено от мъже с кучета, придружили го до село Лакаун и го предали на една вдовица. Той не ядял нищо, освен сурови плодове или зеленчуци, които сам си събирал. Седмица след това момчето избягало.

Търговски обучения - myjobistosell.com

През зимата на 1799 г. Виктор изминава разстоянието от Тарн до Аверон. На 6 -ти или 8 -ми януари 1800 той бил забелязан гол, прегърбен и с разрошена коса от трима обущари, които го взели от гората. Той избягал за пореден път и бил намерен след седмица в химическото чистене в градчето. Момчето не говорело и движенията му били хаотични. Според философа Франсоа Дагоне, той ходел на четири крака, ядял растения, бил космат, глух и ням.  Изпратили момчето в местния дом за сираци три дни по-късно. Психиатърът Филип Пинел написал доклад за Виктор и го обявил за психично болен и идиот от раждането си.

Теория

За парижаните от онова време дивото дете било обект на любопитство и може би уникален модел, по който може да се оцени теорията на Жан-Жак Русо за „благородния дивак“ – идеята, че човек е по-добре да е нецивилизован и в примитивно състояние. Смятало се, че Виктор от Аверон със сигурност ще получи образование до няколко месеца, ще се възхищава на забележителностите на града и красноречиво ще разказва историята на своето оцеляване. Парижани, обаче, много грешели.

Реалността била друга – Виктор бил едно неприятно, небрежно момче, страдащо от конвулсивни и неконтролирани движения, постоянно балансиращо като някое животно в менажерия, хапещо и драскащо онези, които му противоречат. То не изразявало никаква привързаност към тези, които го посещавали и бил напълно безразличен към всички.

Малко след като Виктор бил намерен, местният абат и професор по биология Пиер Йозеф Бонатер го прегледал. Той свалил дрехите на момчето и го извел навън в снега. Това по никакъв начин не притеснило момчето. Виктор започнал да се забавлява, показвайки на Бонатер, че той е свикнал с голотата и студа. Комисарят на местната управа Констанс-Сент-Естев също наблюдавал момчето и споделил, че вижда нещо необикновено в поведението му, което го приближава до състоянието на дивите животни. В крайна сметка момчето било отведено в Родес, където дошли и двама мъже, които търсели изгубените си синове. И двамата мъже били загубили синовете си през Френска революция, но нито един от тях не припознал момчето за свой син. Носели се и други слухове относно произхода на момчето. Например, един слух твърдял, че момчето е извънбрачен син на нотариус, изоставен още като малък, защото бил ням.

Първоначално за Виктор се грижел Националния институт за глухи и неми на Франция. Според резултатите от наблюдението, психиатърът Филип Пинел смятал момчето за по-лошо от някои домашни животни.

Толкова за концепцията на Русо за „благородния дивак“. Виктор бил смятан за психически инвалид, дете-идиот, което наскоро било изоставено от разочарованите си родители. Онези, които го прегледали, изказали предположение, че Виктор е луд.

Герой

Не всички лекари в института били съгласни с диагнозата идиотизъм. Жан-Марк Гаспар Итар, тогава двадесет и шестгодишен, знаел, че Виктор е забелязан преди няколко години от няколко жители, които живеели близо до горите на Каун. Итар подозирал, че момчето е живяло като дивак от четвъртата или петата си година. Седем години без социализация вероятно означавали, че Виктор е пропуснал възможностите, които всяко малко дете има: въздействие на езика и стимулиране от социалната среда. Най-вероятно Виктор изобщо не бил идиот, а само лишено от възможност за възпитание момче.

Жан Марк Гаспард Итар, млад студент по медицина, на практика приел Виктор в дома си и публикувал доклади за неговия напредък. Итар вярвал, че две неща отделят хората от животните: съпричастност и език. Той искал да цивилизова Виктор и се стремял да го научи да говори и да изразява човешки емоции. Виктор показал значителен ранен напредък в разбирането на езика и четенето на прости думи, но не успял да премине отвъд основното ниво. Итар написал: „При тези обстоятелства ухото му не беше орган за оценяване на звуците, техните артикулации и комбинации; не беше нищо друго освен просто средство за самосъхранение, което предупреждаваше за приближаването на опасно животно или падането на плодове в дивата природа.

Най-често срещаните думи, които употребявал били опростени версии на думите « lait » (мляко) и « о, Dieu » (о, о). И все пак той свързвал определени действия със значения, усвоявайки един вид пантомимичен език. Той също знаел как да съчувства и да разбира човешките емоции: Итар описва в бележките си сцена, в която Виктор изпитал мъката по икономката, загубила съпруга си. Виждайки сълзите й, Виктор взел допълнителната чиния и прибори за хранене от току-що поставената маса и ги прибирал обратно в шкафа, за да не сe вадят никога повече.

Виктор починал на четиридесетгодишна възраст от пневмония в Париж през 1828 г. в дома на мадам Герен.

Има критика относно процеса на обучение на Итар. Не е ясно защо никога не се е опитал да научи Виктор да използва езика на жестовете. Независимо от това, днес има определени хипотези, относно Виктор. Едната е, че Дивото момче, макар и родено нормално, е развило сериозно психическо или психологическо разстройство преди изоставянето си. Преждевременна шизофрения, детска психоза, аутизъм – към неговата позиция са приложени редица технически термини.

Ута Фрит, психолог по развитие, специализиран в аутизма и дислексията, смята, че Виктор от Аверон може да е бил аутист. Френският хирург и писател Серж Аролес също заявява, че степента на аутизъм може да обясни част от дисбаланса във физическото поведение на Виктор. В книгата си „Тайната на децата вълци“ Аролес поставя под съмнение твърдението, че Виктор наистина е бил див. Той подчертава невъзможността малко дете да оцелее само в дивата природа и обяснява белезите на Виктор с домашно насилие, а не с разрушителната сила на дивата природа.

Дали Виктор наистина е бил див, или е бил сред многото луди деца, определяни като „диви“, може би никога няма да разберем. Това, което знаем, благодарение на публикуваните мемоари и бележки на Жан Итар е, че Виктор от Аверон е един от най-документираните случаи на несоциализирани деца в историята. Неспособността му да се научи да говори все още се обсъжда широко от лингвистите, особено тези, които изучават усвояването на езика.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *