Китайската цивилизация съществува вече около 5 хиляди години. Поданиците на Поднебесната империя обогатили културната съкровищница на цялото човечество с такива изобретения като книгопечатането, порцеланът, коприната, баруът, магнитния компас, чадъра, огледалото – макар някои изследователи да имат сериозни резерви по тези въпроси.
Но по какви закони живеела огромната държава? Как владетелите принуждават поданиците си да се подчиняват и да работят неуморно? Как били наказвани престъпниците?
За 23 века китайска монархия в Поднебесната се сменили почти 30 управляващи династии. Всяка от тях имала свой собствен кодекс от закони.
Императорският кодекс на първата династия Цин (221-206 г. пр. Хр.; втората е от 1644-та до 1912-та) включва приблизително 4 хиляди престъпления. Изпълнявали се 12 вида наказания – задължително публично. Главите на жертвите били отсичани с широки мечове. При ракъсване на осъдения връзвали ръцете и краката му към 4 колесници. През 212 г. пр. Хр. първият китайски император Цин Ши-хуанди наредил да бъдат погребани живи 460 последователи на учението на Конфуций.
Изборът на наказанието се извършвал от императора. На висшите служители той „подарявал смърт“ и им изпращал меч. Понякога, според волята на владетеля, осъденият поглъщал остра пластина от злато или друг метал.
Императорите проявявали богато въображение. Жертвата можело да бъде удушена, да й бъде пробито темето, да й бъдат счупени ребрата, да бъде сварена в голям котел, разрязана напречно или надлъжно. При особено тежки престъпление екзекутирали и роднините на виновния.
Следващата династия Хан управлявала Китай повече от 400 години. Съдът бил съставен от чиновници, губернаторите на провинциите и накрая – от самия император. Главите на семействата имали правото да съдят членовете на домакинството и дори ги продават в робство.
Законите обаче станали сравнително по-меки. По време на династията Хан повечето от най-жестоките наказания били отменени. Отрязването на носовете, изрязването на коленните капачки и скопяването били заменени от бой с бамбукови пръчки или тежък труд. Осъденият можел да се откупи от наказанието или да бъде заменен от нает от него човек. В тази епоха били използвани два вида смъртни присъди: обезглавяване и по-рядко разрязване на тялото наполовина през талията с огромно тежко острие. Главите и телата на екзекутираните били излагани на пазарните площади. На смърт осъждали за повече от 1000 престъпления. Обаче, престъпниците често били амнистирани или изпращани на военна служба по границите с чергарските племена.
По време на династията Тан (618-907) в зависимост от вината извършителят можело да бъде бит с леки или тежки бамбукови пръчки (от 10 до 100 удара), изпратен на каторжен труд, на временно или постоянно заточение, или екзекутиран. На смърт осъждали за държавна измяна, участие в заговор или бунт, за фалшиви доноси против родители на чиновници, отвличане на хора за продажба в робство, за оскверняване на гробове и търговия с контрабанден чай. За низшите съсловия най-често срещаните видове смъртни присъди били обезглавяване и удушаване – палачите постепенно затягали с палки въжето върху шията на престъпника, докато настъпвала смърт. Или пък го удушавали с уреда „лицзя“. Това било дървен пръстен за шията, поставен на 4 стълба с височина около 2 метра. Палачът настанявал затворника върху подиум от поставени една върху друга дъски и здраво фиксирал шията на жертвата в пръстена. След това постепенно избивал изпод краката на осъдения дъска по дъска, докато той се задушавал. Тази екзекуция можела да продължи много дълго. За корумпираните чиновници имало специално наказание: пребивали ги с пръчки до смърт. Ако това били висши велможи или членове на императорското семейство, им се позволявало да изпият отрова. Всички осъдени се надявали на милостта на императора – делата им се разглеждали от 3 инстанции, последната от които бил самият владетел.
Династията Тан имала един хуманен император – Сю Ан-цзун. През 758 г. той забранил смъртните присъди. Забраната траяла 12 години, докато избухнало голямо селско въстание. Оказало се, че без смъртни присъди държавата не може да бъде спасена – затова ги възстановили.
По време на династията Сун (960-1279) са измислени барутът и компасът. Тогава измислили и най-мъчителната екзекуция в средновековен Китай – „линчи“ или „ухапвания на морската щука“. Палачите връзвали човека за стълб и постепенно отрязвали парчета от тялото му. Присъдата определяла колко парчета плът и за какво време да бъдат отрязани – от 8 отрязвания за няколко минути до 3 000 за няколко месеца. Изпълнението приключвало с удар в сърцето.
Първият император на династията Мин, която дошла на власт през 1368 г. – Чжу Юан-чжан, създал тайната служба „Цзин-вей“ за борба със заговори и метежи. Тя имала няколко хиляди агенти, които се появявали навсякъде, където възниквала опасност за държавата. Според хрониките, по време на 30-те години царуване на Чжу Юан-чжан били екзекутирани около 100 хиляди души. Законните екзекуции били обезглавяване, удушаване и „линчи“ – но за „Цзин-вей“ нямало ограничения.
Средновековните европейски пътешественици разказвали не само за лично видяното – но и това, което чували за дълбоката древност. Така, например, в стари времена палачите насила хранели осъдения с големи количества недоварен ориз. В стомаха и червата оризът се надувал и разкъсвал вътрешностите на жертвата.
Осъдените на „бамбукова“ екзекуция разпъвали над заострени стъбла на млад бамбук. За денонощие те израствали с около 50 см и пробивали тялото на осъдения.
Сред най-жестоките изпълнения на смъртна присъда била „плъховата екзекуция“ – разрязвали внимателно кожата върху корема на осъдения и поставяли вътре жив плъх, след което я зашивали. Жертвата умирала в страшни мъки. Но сведенията за такива екзекуци не са подкрепени документално.
Така Поднебесната империя укрепвала своята държавност и се борела с различните видове престъпност.
