Растенията са невероятни – те предоставят храна, въздух, лекарства и материали за сгради, мебели и изкуство. Съществува древно изкуство, при което живи растения могат да образуват формата на мостове, маси, стълби, столове, скулптури, дори сгради. То е познато като ботаническа архитектура и в основата му е конструирането с живи растения.
Може би най-старите примери за древното изкуство са живите мостове в Черапунджи, Индия.
Живите мостове в Индия
В горите на североизточна Индия, едно от най-влажните места на Земята, мостовете не се строят – те се отглеждат.
Местното население използва срязани на половина палмови стъбла за да насочват корените на каучуковото дърво. Когато достигнат другия бряг на реката, корените се пускат в почвата. След известно време корените стават достатъчно здрави и се получава мост.
Някои от живите мостове са дълги повече от 30 метра, за създаването им са нужни 10-15 години и са изключително здрави. Някои могат да издържат тежестта на повече от 50 човека наведнъж.
Една от най-уникалните структури в Черапунджи е Живият мост на две нива. Той се състои от два моста, намиращи се един над друг.
Понеже мостовете са живи и продължават да растат, те стават още по-здрави с времето. Някои от древните мостове, които местните хора използват всеки ден, са на повече от 500 години.
Пълзящите мостове в долината Ия
Ия е една от трите „скрити” долини на Япония. За да преминават през река Ия, разбойници, войници и бунтовници са създали много специален мост от лоза.
Първо, две лози от Глициния – една от най-здравите лози – се оставят да пораснат на голяма дължина от едната страна на реката. Щом достигнат достатъчна дължина, двете лози се оплитат към дървен под и се получава гъвкав, издръжлив и жив мост.
Мостовете нямат страни и се говори, че първите лозови мостове са били толкова нестабилни, че тези, които са минавали по тях за първи път често замръзвали на едно място и не можели да продължат.
В долината Ия са останали три такива моста. Въпреки, че някои от тях са подсилени с тел и парапети, все още е доста трудно преминаването по тях. Мостовете са дълги по над 40 метра, разстоянието между дъските е около 15-20 сантиметра и са на височина повече от 5 етажа. Определено не са за хора, които ги е страх от високо.
Според някои хора такива мостове са правени още през 12-ти век, което ги прави най-старата позната жива архитектура.
Живите острови Урос
Народа Урос използва тръстиката за всичко. Правят си къщите от тръстика, лодките са им от тръстика, използват я като лекарство и дори си правят чай от нея.
Най-невероятното обаче е, че Урос правят цели острови и то отново от тръстика. Тайната в успеха на тези острови е, че те всъщност са живи. Плътната структура от тръстика държи целия остров заедно и над водата.
Дебелата два метра постеля от тръстика с времето се разпада в най-долната си част и жителите добавят още растения на повърхността й. Чувството е сякаш сте върху водно легло, но хората са свикнали, а на островите живеят и котки, кокошки и други животни.
Народа Урос живеят на плаващите острови от 16-ти век, когато са били принудени да се заселят в езерото Титикака след разширяването на територията на Инките. Повечето от островите са закотвени за дъното на езерото, но могат да бъдат преместени, ако се наложи. Предимството да живееш на такъв остров е, че когато врагът приближи можеш просто да отплаваш в другата посока.
Дори има малки островчета, които събират боклука по езерото.
Днес в сянката на Андите, на най-високото годно за плаване езеро, стотици Уроси живеят на тези плаващи острови и изкарват прехраната си като ловят риба и продават сувенири от тръстика на туристите.
Изкуството на привързване на растение в определена форма
Това е още една често срещана форма на жива архитектура. Тя е била популярна практика през средновековието и вероятно датира още от древен Египет. Това изкуство се използва за създаването на декоративни дървета, за увеличаване на реколтата при овошките или за построяване на здрава стена или ограда от живи дървета.
Разбира се живата архитектура не е само оформяне на дървета. Понякога може и да строим в тях.
Църковният дъб
Като излязъл от приказка, кухото стъбло на този дъб приютява две малки църкви, до които се стига по спираловидна стълба около дървото.
През 60-те години на 17-ти век, 470 годишен дъб във Франция е ударен от мълния. Дървото оцелява и привлича вниманието на игумен Детройт и отче Керкю. През 1669г. те започнали да строят параклис на Дева Мария в самото дърво. По-късно са направени стълба и още един параклис на втория етаж.
Навлизаме в модерния период на ботаническата архитектура. Тя започва в Уисконсин с банкера Джон Кръбсак
Живият стол
Един ден през 1903г. приятел на Кръбсак се възхитил на столът от буково дърво, който бил направил. Кръбсак явно не знаел какво са комплиментите и обявил „По дяволите, един ден ще направя стол, който ще е по-добър и по-здрав от всеки друг.” Петнадесет години по-късно той го постига със стол, при който всяка свръзка е здрава по природа.
Въпреки че имало много предложения, Кръбсак отказал да продаде стола и го оставил на племенника си като експонат в мебелния му магазин. Столът е видян за последно в мебелен магазин, собственост на наследници на Кръбсак. Магазинът наскоро затвори врати, съдбата на стола е неизвестна.
Цирковите дървета на Аксел Ерландсън
Аксел не възнамерявал да създава цял нов жанр в скулптурата или да стане основоположник на ново движение в изкуството. Той просто искал да забавлява семейството си.
Ерландсън бил фермер в Калифорния и разбрал, че дърветата имат интересната способност да се срастват едно за друго. Така през 1925г. Ерландън започнал да реди дървета, които трябвало да сраснат заедно и да се получи артистичен ефект. Първото му творение е „Четирикракия гигант” – четири дървета, които сраснали посредата.
През 1945г. двадесет години след като Ерландсън открил хобито си, дъщеря му предложила да направят нещо като „Цирк на дърветата”, където да покажат необичайните му творения. Ерландсън създал над 70 уникални дървесни скулптори за Цирка на дърветата.
Циркът не постига кой знае какъв финансов успех и през 1963г. Ерландсън го продава заедно с дърветата и умира малко след това. Не след дълго всички 70 скулптори биват забравени и до 1977г. от тях били останали само 40. Било планирано останалите да бъдат изсечени и на тяхно място да се построи МОЛ.
За щастие били спасени от Майкъл Бонфанте, собственик на Ноб Хил Фуудс. Той бил познавач на градинарското изкуство и през 1985г. открива парк, където преместил дърветата и днес мястото е познато като Градините Гилрой.
Днес 25 от творенията на Акселс Ерландсън са изложени в Градините Гилрой, а Четирикракия гигант е още жив след 80 години от раждането на идеята.
Замъкът Оеруърлд
Много от чудните творения до сега бяха дело на някой отдаден човек, но за създаването на Замъка Оеруърлд са били нужни 300 доброволци. Архитектът Марсел Калберер представя нов начин как техниките при живата архитектура могат да се използват за създаването на модерни дизайни.
Построеният през 1998г, Оеруърлд в Оерщед, Германия може би е първият модерен „върбов замък”, но техниките използвани от Калберер са древни.
Горската спирала
Хюндервазер не обичал много правите линии. Всъщност при неговата известна сграда, Горската спирала, те изцяло липсват и арките и линиите са оставени на природата. Сградата се намира в Дармщад, Германия и името й изцяло отговаря на вида. В нея има колкото жители, толкова и дървета.
Модерни органични форми
Днес много скулптори на дървета и ботанически архитекти работят за да създават нови органични форми. Сред тях е и Ричард Риймс, които въвежда термините арбоскулптура и арботектура (написал е и книга по въпроса).
Ричард отглежда и оформя дървета чрез древни техники на присадки, огъване и окастряне. Той смята, че неговите арбоскулпури някой ден ще заместват нещата за създаването на които се убиват дървета.
Източник: darkroastedblend.com
