Животът, смъртта и чудатата аутопсия на испанския крал Карлос II, според която главата му била пълна с вода

Една от най-могъщите династии на Европа за периода 15 – 20 век е династията на Хабсбургите. Управлението на тази силна политическа и военна сила, с нейните огромни царства и колонии, е „империя, където слънцето никога не залязва“ и тя обхваща териториите на Бохемия, Хърватия, Унгария, Германия, Испания, Португалия и дори Америките през 16 век. Хабсбургите дори претендират за императорската корона на Свещената римска империя през 1452.

Като могъщи владетели, Хабсбургите не определят единствено европейската политическа и териториална структура, но и историята на света. Те не са само най-влиятелните, но и най-необикновените и интригуващи владетели, а вероятно най-запомнящият се сред тях е Карлос II – кралят на Испания.

През живота си Карлос II управлявал огромно и могъщо царство, но ще бъде запомнен като последния владетел на Хабсбургска Испания и този с много тежки здравословни проблеми, дължащи се на множеството бракове между родственици от неговото кралско семейство.

Роден изключително крехък, Карлос II се бори със здравословното си състояние през цялото си детство. Като единствен законен наследник по онова време, той сяда на трона, когато е само 4-годишно момче. Майка му става регент, тъй като Карлос II е твърде млад, за да управлява кралството. Неговото лошо здраве обаче пречело на способността му да се научи да чете и пише.

Карлос II бил човек с нисък интелект – факт, който възпрепятствал 30-годишното му управление, и мъж със сериозни физически проблеми, които му пречат да има наследници, въпреки че сключва брак два пъти. Писателите Уил и Ариел Дюрант пишат в своята книга „Историята на цивилизацията“, че Карлос II бил „нисък, глупав, епилептичен, сенилен и напълно плешив преди 35-годишна възраст“. Те посочват още, че той „винаги бил на ръба на смъртта“.

По време на управлението му хората смятали, че Карлос II е пречка за осъществяване на държавните дела и гледали на него като на незначителна фигура, която нямала почти никаква власт. Той се присъединява към кралския двор с почти незначителни познания по политика и управление, и тайно бил осмиван за невежеството си. Въпреки това, на другите членове им било приятно да живеят с крал, който лесно можел да бъде манипулиран.

Здравето на Карлос II се влошава още повече, както и умственото му състояние, което довежда до непостоянно и извратено поведение. Тогава той решава да се оттегли и започва да се вманиачава по трупове. Много историци смятат, че по негово нареждане са ексхумирани телата на негови роднини, за да може Карлос II да ги докосва или гледа. „Пенсионирането“ му не продължава дълго, тъй като кралят умира няколко дни преди 39-ия си рожден ден.

Тихата смърт на Карлос II оказва неприятен ефект, тъй като след нея започва войната за наследството, която продължава до 1714 година и предизвиква криза в Европа. Въпреки тежкия политически изход от ситуацията, смъртта на краля е белязана от запомнящи се документи от аутопсията му, които описват лошото му здраве по особен начин.

Лекарят, който провежда аутопсията, Педро Гаргантилия, пише: „Тялото му… не съдържа нито една капка кръв, сърцето му е с размер на семка, дробовете му са разядени, червата му са изгнили и гангренясали, той има един тестис, черен като въглен, а главата му е пълна с вода“. Документ напълно изумява дори съвременните медици, които изследват това описание.

Професор Ван Кереброек от Европейската асоциация по урология обяснява: „Можем да заключим, че Карлос II е страдал от хипоспадия и монорхизъм. Той най-вероятно е имал тежки проблеми с бъбреците, с камъни и инфекции.“

Това разбира се не обяснява защо лекарят от аутопсията твърди, че кралят не е имал нито капка кръв и защо главата му е „пълна с вода“. Без съмнение животът на Карлос II е бил труден и болезнен.