Произведенията на френския писател от 19 век предсказват създаването на подводници, летящи машини, небостъргачи и дори кацането на Луната, като в същото време вдъхновяват някои от най-важните учени в света. Но как е направил всичко това?
На 31.01.1863 в книжарниците в цяла Франция се появява малка книга, разказваща за приключенията на трима пътници, предвождани от д-р Фъргюсън, които се осмеляват да проникват в дебрите на Африка с балон. Смелите герои рискуват да си спечелят гнева на местните, както и да умрат от дехидратация. Читателите са озадачени от тази история. Факт ли е или измислица? Защото разказът прилича повече на истински дневник, описващ действително пътуване – с точно описание на природни феномени и точни географки дължини и ширини. Но самите приключения изглеждат фантастични! Авторът на тази любопитна, но и мистериозна книга е Жул Верн.
Жул Верн е роден на 8.02.1828 в Нант, Франция. Баща му, Пиер Верн, е успешен адвокат. От лятната къща на семейството, разположена край града, младият Жул можел да вижда доковете и корабостроителните съоръжения в района. Той се гордеел, че е израснал „в центъра на морския живот на един велик търговски град“.
Желаейки синът му да тръгне по неговите стъпки, Пиер Верн изпраща Жул в Париж, където да изучава право. Там момчето открива страстта си към театъра. Окуражен от приятеля си Александър Дюма-баща, Верн започва да пише пиеси. През следващите 10 години той се издържа благодарение на своите творби. Той се отказва от правото, за да създаде серии от не толкова успешни произведения. По-късно, нуждаещ се от повече средства, Верн започва работа като борсов посредник – професия, която не харесва, но която му дава стабилност. Омъжва се за вдовицата Онорин де Виан през 1857. През 1861 се ражда единственото им дете – синът им Мишел Верн.
Съществува нещо като легенда, според която през 1862 Верн казва на своите колеги, че има идея за нов роман, който ако успее, ще бъде златна мина за него. Не е сигурно дали писателят наистина е казал това, но е вярно, че е имал невероятна идея за роман. Когато започва да пише „Пет седмици в балон“, Верн нямал абсолютно никакви познания за балоните, нито някога е посещавал Африка. Вероятно е разчитал на чужди произведения и статии, включително тези от френския седмичник „Le Tour du monde”. Някои от тези статии описвали изследвания на света и в тях имало карти, илюстрации на кораби и описания на далечни места.
Макар днес да гледаме на Жул Верн като на оптимистичен писател, подкрепящ технологичния прогрес, истината е била доста по-различна. Всъщност той имал огромни колебания относно прекалено голямото наличие на технологии в живота на хората. През 1863 той пише „Париж през XX век“ – роман, в който главният герой живее в бъдеще, в което има стъклени небостъргачи, високоскоростни влакове, автомобили, движещи се на газ, калкулатори и глобална мрежа за комуникация. В този материалистичен свят героят не може да открие щастието си и животът му завършва трагично.
По онова време неговият издател Пиер-Жул Херцел отказва да публикува романа, съветвайки писателя да изчака още 20 години, защото сега никой няма да повярва на предсказанията му. Книгата е публикувана през 1989 (години след смъртта на Верн), когато е открита от неговия правнук.
„От Земята до Луната“ (1865) е другата голяма творба на Верн, а приликата между нея и истинската програма „Аполо“ е крайно изненадваща и любопитна. В последните си години Верн пише няколко произведения, свързани със злоупотребата на технологиите и тяхното въздействие върху околната среда. В романа „Антарктическа мисия“ той предсказва намаляването на популацията на китовете. В книгата му “Петстотинте милиона на Бегюм“ Верн предупреждава, че технологиите и научните знания, могат да доведат до унищожение, ако попаднат в ръцете на зли хора.
Жул Верн продължава да пише романи до смъртта си на 24.03.1905. Няколко от романите му, завършени или в прогрес по време на смъртта му, са публикувани посмъртно, включително „Фарът на края на света“. Синът му Мишел редактира голяма част от незавършените творби и прибавя липсващите глави. Верн пише над 70 книги и създава стотици запомнящи се герои.
Въображението на Верн продължава да забавлява и вдъхновява хората до ден-днешен – повече от 100 години след смъртта му и вероятно ще продължават да го правят занапред.
