Непрекъснато се съобщава за археологически находки, някои по-малки, други по-големи. Макар да изглежда логично в земята да има останали много спомени от нашите предшественици, понякога се оказва, че всъщност не са толкова много и има предостатъчно примери за големи археоложки находки, оказали се фалшификати.
1. Русалката от Фиджи: Маймуна, пришита за половин риба
В средата на юли 1842г, английски джентълмен на име д-р Джей Грифин, член на Британския лицеум по естествена история, пристига в Ню Йорк Сити. Там, той показва истинска русалка, която уж бил хванал край островите Фиджи в Тихия океан.
Скоро след това, шоуменът П.Т. Барнъм се опитва да убеди д-р Грифин да изложи русалката в музея му. Д-р Грифин се съгласява да я изложи за седмица в Концертната зала на Бродуей. Барнъм разпечатва 10 000 копия на флаер за уникалната русалка в града. През август 1842г, огромна тълпа се събира, за да я види.
След всичко това, измамата се оказала двойна. Първо, д-р Грифин бил лъжец. Той не само не бил английски джентълмен, но и нямало такова нещо като Британски лицеум по естествена история. Истинското име на Грифин било Леви Лаймън. Той бил съучастник на Барнъм и целта на цялата работа била да се придаде научна правдоподобност на русалката. Второ, самата русалка всъщност се оказала половин скелет на маймуна, пришит към задната половина на риба, след което покрит с папиемаше.
2. Пилтдаунската птица: „Липсващото звено“, създадено от скелети на птица и динозавър
На 15 октомври 1999г, The National Geographic Society организира пресконференция, за да обяви страхотното откритие на фосил отпреди 125 милиона години в североизточен Китай – отдавна търсената връзка между динозаврите и птиците. Въпросният фосил получава името „Archaeoraptor liaoningensis“.
След време, Чу Чинг, китайски учен, който първоначално помага в идентифицирането на фосила, открива втори фосил, съдържащ точно огледално копие на опашката на археораптора, но този път прикрепена към тялото на различен фосил. В този момент, той осъзнава, че всичко е било измама.
След задълбочено изследване, Чинг стига до заключението, че долната част на археораптора е дошла от микрораптор, а горната – от птицата янорнис.
Археорапторът всъщнос „еволюирал“ в китайска ферма, където с домашно приготвено лепило били слепени двата напълно различни фосила.
National Geographic публикува признание за грешката през март 2000г и пълен анализ на измамата няколко месеца по-късно.
3. Пилтдаунския човек: „Липсващото звено“ между маймуните и хората, създадено от човешки череп и маймунска челюст
В началото на 1912г, Чарлз Доусън, аматьор археолог, и Артър Смир Удуард, уредник на Националния исторически музей по геология, обединяват сили, за да изследват „доказателство за еволюционното липсващо звено между маймуните и хората.“
Находките при разкопки в Пилтдаун, Англия включвали част от човекоподобен череп, челюст с два зъба и различни животински фосили и примитивни каменни инструменти.
Вярвайки, че черепа и челюстта са от един и същ човек, Смит Удуард прави реконструкция. Получил се ранен човек с голям мозък, индикация за ниво на интелект, различаващ го от маймуните. Челюстта, приличаща на такава от маймуна, но с човешки зъби, свързала черепа с предшествениците на хората. И така, учените решават, че всички доказателства сочат към ранен човек, живял някъде преди около 500 000 години.
В рамките на 40 години след оригиналния Пилтдаунски човек от 1912г, голям брой древни човешки фосили са открити, предимно в Африка, Китай и Индонезия, но също в Азия и Европа. Нито една от тези находки обаче не показва голям мозък и маймуноподобна челюст като при Пилтдаунски човек. Вместо това, те сочели, че челюстта и зъбите са станали човекоподобни преди еволюцията на големия мозък.
Неточностите стават твърде много и се появяват нови технологии, позволяващи изследването на фосилите.
В Националния исторически музей в края на 40-те години, Кенет Оукли провежда поредица тестове и открива, че фосилите вероятно са на по-малко от 50 000 години, съвсем не достатъчно стари, за да са на вид с подобни маймунски черти.
Допълнителни изследвания откриват, че черепа и челюстта всъщност са от два различни вида, човек и маймуна, вероятно орангутан. Надрасквания по зъбите, видими под микроскоп, разкриват, че зъбите са били изпилени, за да приличат на човешки.
4. Древната персийска принцеса: Мумифицирана жертва на убийство, продаваща се на черния пазар за $6 милиона
Тази мумия е открита след земетресение в Пакистан и е пусната на черния пазар за $6 милиона. На 19 октомври 2000г, пакистанските власти получават сигнал за това. Продавачите са обвинени в нарушаване на закона за антиките на страната, за което се издават максимални присъди до 10 години затвор.
През ноември 2000г, международната преса пише за невероятна находка: мумия, за която се твърдяло, че е на древна принцеса, живяла преди 2600 години. Мумията била в дървен саркофаг, затворен в каменен ковчег и носела златна корона и маска. Разбира се, персийската принцеса веднага е обявена за супер важно археологическо откритие.
Принцесата била мумифицирана по египетски стил. Всичките й вътрешни органи били извадени по същия начин, по който древните египтяни са мумифицирали своите мъртви. Обвитото й в бинтове тяло било покрито със златни предмети, а на златна плоча било изписано: „Аз съм дъщерята на великия цар Ксекрс, аз съм Родугун“. Това накарало археолозите да спекулират, че може би е египетска принцеса, омъжила се за персийски принц, или дъщерята на Кир II. Мумифицирането обаче е предимно египетска практика, а мумии преди това не са откривани в Персия.
Когато уредникът на Националния музей Карачи, д-р Асма Ибрахим, започва да изследва мумията, историята се променя. Имало някои странни неща около тази древна принцеса. Надписите по плочата били изписани с граматически грешки и имало нещо в начина, по който била мумифицирана. Няколко детайлни операции от египетското мумифициране били пропуснати. Започнало да изглежда, че мумията не е принцесата, за която всички я мислели; вероятно е била по-обикновена мумия, облечена като персийска принцеса от фалшификатори, за да се вдигне цената й. И така, специалисти от цял свят изследвали мумията и открили, че всичко е измама.
За съжаление, тази мумия имала дори по-мрачна история. Компютърната томография и рентгеновите снимки на тялото в мумията разкрили, че това не е древен труп, а жена, която е починала в близкото минало, след като вратът й е бил счупен. Аутопсия потвърждава, че младата жена вероятно е била убита от фалшификаторите, за да използват тялото й за мумията.
5. Златната тиара на Сайтаферн: „Кралският“ фалшификат, закупен за 200 000 златни франка
На 1 април 1896г, Лувърът обвява, че са похарчили 200 000 златни франка за златна тиара, принадлежала на скитския цар Сайтаферн. Според експертите на музея, гръцки инкрустации върху тиарата потвърдили събития от края на 3-ти или началото на 2-ри век пр.Хр.
Висока 18см и изработена от половин килограм солидно злато, тиарата била декорирана с лента, на която са изобразени сцени от ежедневието на скитите; друга лента пък показвала епизоди от Илиада.
Скоро, след като Лувърът излага тиарата, експерти започват да оспорват автентичността й. Сред тези експерти е немският археолог Адолф Фуртванглер, който забелязва стилистични проблеми с дизайна на тиарата и посочва липсата на белези от състаряване по артефакта. В продължение на няколко години, музеят защитава съкровището си.
През 1903г, руски бижутер на име Ручомовски признава пред експертите на Лувъра, че той е направил тиарата по поръчка на някой си г-н Хочман, който му дал книги с картинки на гръцко-скитски артефакти, върху които той базирал рисунките си. Подарък за „приятел археолог“, казал Ручомовски.
Експертите на Лувъра пропуснали признаците, които можели да им спестят много пари и срам. Тиарата била фалшива; по нея имало следи от модерни инструменти и спойките били модерни.
Лувърът все още притежава тиарата на Сайтаферн, която през 1954г е включена в „Салона на фалшификатите“, заедно с осем картини Мона Лиза.
6. Баското разпятие от Валея: Най-голямата „свята“ измама в историята на Иберийския полуостров
Валея е бил римски град в Хиспания, днес намиращ се в Баска автономна област, Испания. В своя апогей, градът е преминал през различни цикли на просперитет и упадък по време на Ранното средновековие, докато накрая не бил обезлюден.
През 2006г, поредица сензационни находки във Валея са обявени пред пресата от директора на археологическите разкопки, Елисео Гил. Сред находките са най-старите не ономастически текстове в Баската област, представени като първото доказателство за писмен баски език.
Освен това е обявено, че са открити поредици надписи и рисунки върху фрагменти от глинени съдове, някои от които разказващи за египетска история и дори написани с египетски йероглифи. И накрая, показват най-ранното христово разпятие, откривано към тогавашна дата.
Баското разпятие е керамичен фрагмент с дължина около 10см, върху който е изобразена сцената с разпъването на Христос в Голгота, заедно с двамата крадци, както и две фигури, които изглежда отговарят на Йоан и Мария. В гравюрата, в горната част на кръста се чете „RIP” (Почивай в мир), когато всъщност трябва да е „INRI” (Исус Назаретски, Цар Юдейски). Разпятието е датирано от трети век от екипа на Елисео Гил, което го прави три века по-старо от онова, открито в катакомбите на Рим. Във Валея обаче са открити и други рисунки на разпъване на езически богове и християнски текстове.
В крайна сметка, всички тези гравюри се оказват фалшификати – заключение на 26 експерта, анализирали находките почти 10 месеца. Текстовете са описани като недодялана манипулация и несвързани – с текстове и думи, както грешно изписани, така и несъществуващи – и като очевидни фалшификати, почти комични.
7. Мумията от Мисисипи: Египетска мумия, направена от животински ребра, нокти и папиемаше
През 1920-те, Архивното и историческо ведомство на Мисисипи поръчва голяма колекция от индиански артефакти от племенника на полковник Бривурт Бътлър след неговата смърт. Сред тези артефакти бил един с очевидно различен произход – египетска мумия. Десетки години, мумията стои изложена в щатския капитолий, където се превръща в обичана атракция и източник на местна гордост.
През 1969г, Гентри Йетман, студент по медицина с интерес по археология, иска от музея човешките останки, за да ги изучава за следи от болести. Разрешават му и изпращат мумията в Мисисипския университет за аутопсия. Радиоложкото изследване обаче показва няколко животински ребра и нокти, придържащи дървена рамка.
След по-подробно изследване откриват, че мумията е съставена предимно от папиемаше. Различавали се немски вестник, както и брой от 1898г на Milwaukee Journal. Фалшивата мумия след това става по-известна от всякога и се превръща в ценна придобивка, свързана с историята на Мисисипи.
8. Артефактите на Шапира: Фалшивите библейски артефакти за $1.6 милиона
През 1883г, Мойсей Вилхелм Шапира, антиквар от Йерусалим, представя Ивиците на Шапира – фрагменти от древен пергамент, които бил открил близо до Мъртво море.
Написаното на древен семитски загатвало за различна версия на десетте божи заповеди и Второзаконие. Шапира поискал да ги продаде на Британския музей за $1.6 милиона.
Той продължил да прави много фалшиви моавски артефакти, включително глинени фигури, големи човешки глави, глинени съдове и еротични предмети с надписи, копирани от истински моавски древен камък. За тази цел му помагал арабския грънчар Салим ал-Кари.
През 1873г, берлински музей купува 1700 артефакта за 22 000 талера. Други частни колекционери последват примера.
Въпреки това, различни хора, включително френският учен и дипломат Шарл Клермон-Гано, имали съмнения. Клермон-Гано заподозрял Салим, разпитал го и открил хора, които го снабдявали с глина. Шапира защитава колекцията си яростно, докато не представят повече доказателства срещу него. Той изкарва Салим ал-Карим виновен и изиграва ролята на невинна жертва, след което продължава да търгува, особено с еврейски ръкописи от Йемен.
Що се отнася до ивиците на Шапира, след подробно изследване от Клермон-Гано и Крисчън Дейвид Гинсбург, станава ясно, че парчетата са изрязани от истински йеменски свитък, който Шапира също е продал на музея.
9. Етруските теракотени воини: играчки за $40 000
Етруските теракотени воини са три статуи на древните етруси, купени от музея на изкуството „Метрополитън” в Ню Йорк между 1915 и 1921г. Създадени са от италианските фалшификатори и братя Пио и Алфонсо Рикарди и трима от шестте им сина.
Първата голяма творба на Рикарди е голяма бронзова колесница, поръчана от Доменико Фучини, търговец на римско изкуство, през 1908г. Фучини информирал Британския музей, че колесницата е открита в стара етруска крепост до Орвието. Музеят купува колесницата и обявява находката през 1912г.
Семейство Рикарди търсят помощта на скулптора Алфредо Фиораванти и с него правят статуя, по-късно известна като Старият войн. Висока е 202см и изобразява мъж гол от кръста надолу. Липсват му левия палец и дясната ръка. През 1915г, те я продават на музея на изкуството „Метрополитън”, който купува и следващата им творба, Колосалната глава, през 1916г. За нея, експертите определят, че сигурно е била част от 7-метрова статуя.
Третата фигура от „етруското изкуство“ е дело на най-големия син на Пио, Рикардо. През 1918г, музеят на изкуството „Метрополитън” я купува за $40 000 и я обявява като Големият войн през 1921г.
Трите статуи са изложени за първи път заедно през 1933г. В следващите години, различни историци изразяват подозренията си, че статуите може да са фалшиви, но няма твърди доказателства в тяхна подкрепа.
През 1960г, химически тестове на едната статуя показват наличието на манган, какъвто етрусите никога не са използвали. Статуите са били изваяни, боядисани с гланц, след това отъркаляни, преди да бъдат изпечени, за да се поочупят. Всичко това е потвърдено от Алфредо Фиораванти, който на 5 януари 1961г подписва признание. Днес, статуите се държат далеч от хорските погледи, но все още служат като урок за купуването на непроверени антики.
10. Откритията на Шиничи Фуджимура: Повече от 60 фалшиви артефакта
През 1972г, Шиничи Фуджимура започва да изучава археология и да търси палеолитни артефакти през почивните си дни. Запознава се с някои аматьори и академични археолози в Сендай и заедно основават неправителствената група Sekki Bunka Kenkyukai през 1975г. Групата открива и изкопава много каменни артефакти от палеолита в префектура Мияги. При изследванията е изчислено, че тези каменни инструменти са на възраст около 50 000 години.
След този успех, Фуджимура участва в 180 археологически разкопки в северна Япония и почти винаги открива артефакти, чиято възраст става все по-голяма. Въз основа на неговите открития, историята на японския палеолитен период е разширена на около 30 000 години. Повечето археолози не се усъмняват в работата на Фуджимура и за неговите находки се пише в учебниците. По-късно, той получава позиция като заместник-директор на Палеолитния институт Тохоку.
Въпреки всичко, някои геолози и антрополози твърдят, че откритията му не съответстват с геоложките анализи на разкопките.
На 23 октомври 2000г, Фуджимура и екипът му обявяват нова находка от Камитакамори, край град Цукидате. Откритията са датирани отпреди 570 000 години.
Тогава, на 5 ноември 2000г, вестник публикува снимки на Фуджимура как копае дупки и заравя артефакти, които екипът му по-късно открива. Снимките са направени ден преди да бъдат обявени находките. Фуджимура признава измамата в интервю за вестника.
Фуджимура признава и се извинява в същия ден на пресконференция. Казва, че е бил „обзет от неконтролируемо желание“. Той заравял предмети от своята колекция в пластове от почвата, индикиращи по-ранни дати. В Камитакамори, той е поставил 61 от откритите 65 артефакта, а по-рано заровил всички каменни предмети в разкопките на Сошин Фудозака в Хокаидо. Фуджимура твърди, че това са единствените случаи, когато е поставял артефакти.
Японската археоложка асоциация отлъчва Фуджимура. Специален екип следователи разкриват, че почти всички артефакти, които той е открил, са фалшиви.
