Още

    10 малко известни въстания с важни исторически последици

    Човек може да понесе много, но в даден момент чашата прелива и е принуден да отвърне. Когато големи групи хора са третирани зле, често резултатът е изблик на насилие и унищожение. Наричаме го бунт, въстание, размирици. Историята е пълна с такива случаи. Много от тях са не толкова значителни и постигат временен ефект върху статуквото, но има някои, които променят завинаги историята.

    10. Стачката в Тонъпанди

    Десетилетия след смъртта си, Уинстън Чърчил продължава да е спорна фигура. Той печели благодарността и уважението на повечето хора с действията си по време на Втората световна война, но политическата му кариера е пълна със събития, които пораждат недоволство и ярост у различни групи

    Бунтовете в Тонъпанди през 1910г се случват много преди Чърчил да стане министър-председател през 1940г. Тогава той е държавен секретар и като такъв получава задачата да се намеси в поредица от конфликти между полицията и миньори в долината Ронда в Южен Уелс.

    Стачката в Тонъпанди

    Миньорите протестират срещу коалицията на собствениците, станала известна като Уелската комбина. Обединявайки се, собствениците на мините контролират цените и смъкват надниците. Миньорите излизат да стачкуват и ефективно спират работата на повечето местни мини, въпреки усилията на собствениците да разпуснат стачките. На 7 ноември миньорите се сблъскват за първи път с полицията и избухва яростно насилие на площад Тонъпанди.

    Чърчил е запомнен като злодеят в този период от историята, защото изпраща военните и им разрешава да стрелят. Нов поглед върху събитията обаче показва, че това не е точно така. Няма доказателства военните да са изстреляли и един куршум, а Чърчил явно не е искал да ги праща там, а не е имал друг избор.

    Близо 100 полицаи и 500 протестиращи са ранени при сблъсъците. 13 миньори са арестувани и съдени, а по време на съдебния процес пред града се изсипват 10 000 техни поддръжници. На следващата година да стачкуват излизат миньори от цялата страна. В резултат на това е приет закон, който подсигурява минималната надница за всички миньори.

    9. Шампанските бунтове

    Също през 1910г, във Франция негодуват заради нещо друго – гроздето. Днес шампанското има само един истински произход. Истинското шампанско може да се произвежда само чрез определен метод и от грозде, идващо от определени места в Шампан.

    През 1911г обаче, това правило е въведено едва отскоро и не е ясно определено. Освен това е в полза на департаментите Марн и Ен, а Об остава ощетен. Прибавете към това няколко години лоша реколта и нашествие от вредители и ще разберете, че лозарите имат за какво да са недоволни.

    По онова време повечето лозари не произвеждат сами шампанско, а просто продават грозде на винопроизводителите. Лошата реколта и голямото търсене за шампанско кара винопроизводителите да търсят грозде от други места, но все пак искат да нарекат продукта си „шампанско“.

    Шампанските бунтове

    Също като с миньорите от Великобритания, бизнесмените от Шампан се обединяват, за да поддържат цените ниски. Така през януари 1911г чашата прелива, когато лозари причакват камиони с грозде на пътя и ги хвърлят в реката. Нападат няколко села в Шампан, като най-сериозно го отнася Аи в Марн. Френското правителство изпраща 40 000 военни, за да се справят с безредиците.

    След преговори и утихване на напрежението е установена ясна зона за производство на шампанско, в която е включен и Об. Разработена е и точкова система, определяща качеството на гроздето, която се използва и днес.

    Но лозарите от Марн губят своите привилегии и това поражда нови безредици през април. Друго събитие обаче кара всички да забравят за проклетото шампанско и да се обединят срещу много по-голяма заплаха – Първата световна война.

    8. Бунтът срещу дългите жакети

    През 30-те години в САЩ мъжкият костюм с дълъг жакет и стесняващи се надолу панталони е популярен сред младежите от малцинствата, особено сред мексиканските американци, които очертават своя собствена подкултура, наречена пачуко. През 1943г именно този костюм е в центъра на едно на едни от най-бруталните безредици в историята на Лос Анжелис.

    По това време в Ел Ей живее една от най-големите латино общности в страната. Това не се нрави особено на преобладаващо белите военнослужещи в Южна Калифорния през Втората световна война. Случва се така, че костюмът с дълъг жакет започва да се свързва с уличните банди заради известно убийство от предишната година. Освен това костюмът е сметнат и за непатриотичен заради нуждата от повече плат във време, когато войната налага ограничение за използването на вълна. Всъщност повечето шивашки компании дори спират да шият такива костюми и клиентите си ги поръчват от шивачи на черно.

    Бунтът срещу дългите жакети

    През 1943г между американски военни и латино младежи започват да избухват сблъсъци, които ескалират все повече. Полицията не се намесва в конфликта, медиите го насърчават и наричат „прочистване на града от хулигани“, а командващите офицери пазят хората си от проблеми с полицията.

    Бунтът достига катастрофални мащаби на 7 юни. Около 5000 военни и цивилни навлизат в квартали на чернокожи и латиноси и брутално се нахвърлят върху малцинствата. В резултат на този инцидент всички военни са изгонени от Лос Анжелис, а носенето на костюм с дълъг жакет е забранено.

    Поради външен натиск е създадена комисия, която да открие причината за безредиците. Заключението се оказва расизъм. Кметът Флечър Боурън обаче не е съгласен и настоява, че сблъсъците са провокирани от вандали и бели южняци. При сблъсъците са ранени повече от 150 души, а 500 латиноси са арестувани.

    Тези събития по-късно оказват голямо влияние и вдъхновение върху правозащитници като Малкълм Х и Сесар Чавес.

    7. Оризовите бунтове

    Масатаке Тераучи служи в японската имперска армия, където достига най-висок чин, след което става министър-председател на Япония през 1916г. Само две години по-късно обаче е свален от властта, когато избухват най-големите безредици в модерната история на страната.

    Като военен и политически лидер, Тераучи прилага агресивна политика, за да разшири територията на Япония. Преди Първата световна война той е деен в анексирането на Корея. Дава заеми на китайския военачалник Дуан Чируй в замяна на китайски провинции. По време на ПСВ пък се съюзява с Великобритания и изпраща кораби в Тихия и Индийския океан, за да превзема вражески колонии.

    Оризовите бунтове

    Експанзията на Тераучи оказва негативен ефект върху страната – инфлацията удвоява цената на ориза. В същото време правителството се запасява с ориз, който изпраща на войските участващи в Сибирската интервенция през 1918г.

    Първият (мирен) протест започва в малко рибарско село в префектурата Тояма през юли 1918г. От там тръгва вълна на недоволство из целия регион. Хиляди хора се надигат и протестират дни наред. През август протестите обхващат и съседната префектура Нагоя, където ескалират в насилие и брутални улични битки. Почти 1/3 от населението на Нагоя – 430 000 души – взема участие в протестите, а общият брой в цялата страна е над 10 милиона.

    Градове като Токио, Осака и Кобе са опустошени от бунтове, а към фермерите се присъединяват също работници от фабриките и миньори.

    Безредиците са безпрецедентни по обхват, размер и насилие. Арестувани са 25 000 души, от които 8200 получават присъди вариращи от глоби до смъртно наказание.

    Поемайки отговорност за колапса на обществения ред, Тераучи и кабинета му се оттеглят на 29 септември 1918г.

    6. Аферата Ревельон

    Една от най-важните глави от европейската история е Френската революция през 1789г. Тя сваля монархията и установява Франция като република под властта на Наполеон, но също така нанася удар на монархията в глобален план – все повече и повече хора предпочитат демокрацията.

    Революцията не се случва за една нощ. Готви се от векове и продължава десетилетие, преди да бъде възвърнат реда. Затова е трудно да се посочи точният момент на началото й, макар повечето историци да са съгласни, че това е щурмът на Бастилията на 14 юли 1789г.

    Въпреки това, аферата Ревельон, която се разиграва два месеца по-рано, е смятана за един от първият брутални сблъсъци по време на революцията и нещо като „репетиция“.

    Безредиците избухват заради коментар, направен от Жан-Баптист Ревельон, собственик на фабрика за тапети, който казва, че му е мъчно за времената, когато човек можел да живее с 15 су на ден. Привидно безобиден коментар, хората го разбират малко погрешно и работниците се опасяват, че Ревельон иска да им намали надниците.

    Аферата Ревельон

    Така на 26 април избухва стачка. Първоначално протестите са мирни, но френската гвардия се намесва и открива огън по тълпата, убивайки десетки. Няколко от протестиращите са арестувани и обесени, за да се всее страх сред участниците и да не се бунтуват повече. Разбира се ефектът се оказва точно обратен и тълпата гледа на това като на още по-голямо потисничество за работническата класа.

    Кулминацията е на 28 април, когато афектираните работници нападат имотите на Ревельон и изгарят всички тапети, лепила, мебели и картини. Избата му с 2000 бутилки вино е разграбена. Ревельон и семейството му едва успяват да избягат и да се укрият в наблизо намиращата се Бастилия.

    В разигралото се меле загиват 25 души, а Ревельон се мести в Англия.

    5. Бунтът срещу новите шапки

    Няколко десетилетия преди Френската революция, Испания опитва своя реформа под управлението на Чарлз III. Тази обаче е заради нещо съвсем различно – кралят иска хората да променят стила си на обличане. Вместо традиционните дълги наметала и шапки с широка периферия, Чарлз иска хората да носят триъгълни шапки и къси наметала, каквито са популярни във Франция. Тези мерки са наложени от един от министрите на краля, италианеца Леополд де Грегорио, маркиз на Ескуилаче.

    Бунтът срещу новите шапки

    Първоначално хората просто игнорират новите правила. Все пак на главата им са по-сериозни проблеми като повишаването на цената на зърното заради либерализацията на зърнената търговия, също прокарана от Грегорио.

    На 10 март 1766г обаче старите дрехи са обявени за незаконни. Не отнема дълго, преди обществото да реагира. След няколко малки протеста, на 23 март избухва мащабна стачка, при което 6000 души нахлуват в имението на Грегорио. На следващия ден 20 000 души се отправят към кралския дворец в Мадрид и принуждават краля да изпълни исканията им.

    Страхувайки се за живота си, Чарлз III бяга в Аранхуес. След като чува това, тълпата смята, че той им е дал обещания, за да си спечели време и избухват нови протести. В крайна сметка кралят изпълнява исканията като уволнява Грегорио и връща стария дрескод.

    Щом вълната от недоволство стихва, Чарлз решава, че му е нужен някой, върху когото да хвърли вината и използва тази възможност, за да погне йезуитите.

    4. Въстанието на Вата

    Установяването на нова религия е трудна задача и обикновено не преминава гладко. Всъщност преди 1000 години в Унгария става причината за въстание, което сваля краля от трона.

    Кралят е Петер Орсеоло, племенник на първия унгарски крал, Стефан I. Петер сяда за втори път на трона, след като е свален от своя зет. С помощта на Свещената римска империя обаче успява да си върне властта през 1044г. Краткото му управление приключва през 1046г по време на изпълнено с много насилие езическо въстание, при което са избити безброй християни.

    Странно, но въстанието е предвождано от християни – Андраш и братята му Бела и Левенте. Те са братовчеди на Петер Орсеоло, а Андраш се смята за законния крал, след като прекарва 15 години в изгнание.

    Въстанието на Вата

    Тримата се съюзяват с благородник на име Вата, който разполага с голяма армия и иска да унищожи християнството. В разгара на въстанието езически групи колят свещеници и християни наред. Кралят е принуден да бяга, но в Секешфехервар е заловен и убит от тълпата.

    На трона сяда Андраш. Той обаче няма намерение да се бори с християнството. Дори напротив, засилва влиянието му в Унгария. Въстанието на Вата бележи последният голям опит да се изкорени християнството в страната.

    Един от най-известните случаи от въстанието е този с група епископи, които на 24 септември са нападнати от езичниците на Вата. Повечето от тях са убити, като един на име Гелерт е качен в каруца, изтикан до върха на хълм и бутнат към река Дунав. По-късно е обявен за светец покровител на Унгария, а хълмът е кръстен на него.

    3. Погромът в деня на Света Сколастика

    10 февруари 1355г е мрачен ден в историята на Оксфорд. Ден, изпълнен с насилие и кръвопролитие, когато са убити повече от 90 души и се ражда оксфордска традиция, продължила повече от 500 години.

    Оксфорд може да се похвали с един от най-старите университети в света и е пример за град на образованието – студентски град с две отличаващи се общности: обикновените жители и академиците. Макар отношенията между двете групи да са добри в днешно време, в исторически план можем да гледаме на тях като на враждуващи страни. А Оксфорд през 14-и век е опасно място.

    Погромът в деня на Света Сколастика

    Всичко започва, когато малка група студенти се оплакват от виното в таверна Суиндълсток. Разменени са обиди и много скоро двете групи събират по няколкостотин души на своя страна, след което избухва меле. Сблъсъкът ескалира през следващите дни и хиляди граждани се стичат в Оксфорд, където окупират университета.

    Сериозно превъзхождани по численост, студентите са приклещени и биват убивани или пребивани и хвърляни в затвора от разярената тълпа. Университетът пък е опустошен.

    След погрома, крал Едуард III помага на университета и наказва града. Учебната институция получава няколко нови привилегии, но също и повече отговорности, за да се опази мира. Като наказание, кметът на Оксфорд е принуден да обръсне главата си и да плаща по едно пени за всеки убит всяка година в деня на Света Сколастика.

    2. Въстанията в Тулуза

    Втората половина от 16-и век за Франция е белязана от Френските религиозни войни. Между 1562 и 1598г френски католици и протестанти участват в безброй сблъсъци, както и във военни операции, провеждани от аристократичните фамилии. Една от прелюдиите на гражданската война са бунтовете в Тулуза от 1562г, когато религиозното напрежение избухва в насилие, продължило повече от седмица и погубило хиляди.

    Макар Франция все още да е католическа, Реформаторската църква постоянно набира нови членове, повлияни от ученията на Жан Калвин. Католическата църква в Тулуза се притеснява от броя на близките градчета, които вече са в ръцете на калвинистите, както и от голямото хугенотско население в Тулуза, наброяващо между 4000 и 20 000 души.

    Няколко събития, случили се по-рано, подклаждат огъня на въстанието. До Тулуза стигат новините за хугенотското клане във Васи. По-късно в града избухват безредици заради погребението на жена от католическо семейство, чиито съпруг е протестант. В последствие са обесвани само протестанти, а бунтувалите се католици са помилвани от парламента.

    Въстанията в Тулуза

    Това води до провалено протестантско въстание. За да отвърне на удара пък, парламентът обявява протестантите за врагове на държавата. Между 13 и 17 май 1562г в Тулуза пристигат нови католически попълнения, с което установяват значително числено превъзходство над протестантите. Онези, които не са хвърлени в затвора, умират на улицата. Това дава началото на масови убийства в други градове като Сан и Тур.

    В Тулуза са убити между 3000 и 5000 души. Тези събития обтягат още повече напрежението, което скоро избухва в гражданска война.

    1. Кървавата неделя

    Днес Кървавата неделя най-често се отнася за инцидент от 1972г, когато британски войници откриват огън по цивилни в Северна Ирландия. Преди това обаче, Кървавата неделя е бунт от 22 януари 1905г, предпоставка за избухване на Руската революция.

    С премахването на крепостничеството през 1861г се появява нова работническа класа, част от индустриализацията на Русия. След злоупотреби под формата на опасни условия на труд, дълъг работен ден и ниско заплащане, въпросните работници излизат да стачкуват.

    Кървавата неделя

    На 22 януари 1905г между 3000 и 50 000 души излизат на улицата. Протестът е мирен – целта е да стигнат до Зимния дворец в Санкт Петербург и да представят исканията си. Там обаче ги посреща армията, която открива огън без никаква провокация. Разстреляни са между 100 (официални източници) и 4000 души (антиправителствени източници). Сред жертвите е и водачът на движението, отец Георгий Гапон.

    Като директен резултат от Кървавата неделя, в цялата страна избухват протести и се дава началото на Революцията. Тя продължава до 1907г, когато е приета нова конституция, а парламентът вече се състои от Държавен съвет и Държавна Дума.

    Всичко това обаче се оказва кратковременно решение. Цар Николай е директно обвинен за Кървавата неделя. На народът му писва от царистката автокрация и през 1917г избухва друга революция, която сваля царя и довежда до раждането на Съветския съюз.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link