5. Кутията на Пандора
Когато някой говори за Кутията на Пандора, става въпрос за нещо много лошо. Тази кутия е изворът на всички проблеми.
Изразът идва от историята за Пандора, първата жена на света според гръцката митология. Зевс създал Пандора като наказание за това, че братовчед му Прометей дал огъня на хората, противно на неговите заповеди.
Макар боговете да дарили Пандора с неща като красота и обаяние, те й дали също качества, които са както добри, така и лоши – направили я любопитна и настойчива.
Пандора получила й една делва, която Зевс й казал да не отваря в никакъв случай. Любопитството обаче надделяло и тя я отворила, а от нея излетели всички лошотии на света – война, болести и т.н. В някои версии на историята, Пандора се опитва да затвори делвата, но успява да запази единствено надеждата в нея.
Историята за Пандора е мит за произхода – опитва се да обясни откъде са дошли всички лоши неща. Също както при Ева и Райската градина, светът бил едно идеално място преди Пандора да отвори делвата.
За кутия започва да се говори през 16-ти век, когато „делва“ е неправилно преведено.
6. Carpe Diem – грабни мига
Робин Уилямс превърна тази мотивираща латинска фраза в мото за своя клас във филма „Обществото на мъртвите поети“ от 1989г. Но фразата не става популярна от там. Всъщност идва от поема на Квинт Хораций Флак от 1-ви век пр.Хр. Там фразата е част от по-дълга такава – „Carpe diem quam minimum credula postero“ – и се превежда като „Цени мига – не вярвай ти напразно в утрешния ден!“.
Изразът се използва от хилядолетие, но става наистина популярен през 19-ти век, когато поетът Джордж Байрон цитира Хораций.
