Има моменти в историята, когато е изглеждало сякаш целият свят е спрял. Такъв е онзи петък на 22 ноември, когато младият президент Кенеди преминава по Дейли Плаза в Далас. За момент, денят изглежда прекрасен и надеждите са високи, тогава се чуват изстрели, Джаки се хвърля към задната част на автомобила и светът се сбогува с Кенеди. Всички сме виждали снимки и записи от този момент. Следните 10 снимки обаче са уловили случващото се буквално секунди след някои от най-шокиращите и определящи моменти в историята.
Мартин Лутър Кинг Младши
Мартин Лутър Кинг е един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права, американски духовник и общественик. През 1963г той организира Похода до Вашингтон и произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. На следващата година става най-младият нобелов лауреат за мир, благодарение на усилията му срещу расовата дискриминация.
На 4 април 1968г Лутър Кинг е прострелян докато стои на балкона на 2-рия етаж на мотел Лорейн в Мемфис и по-късно умира в болницата. За негов убиец е посочен Джейм Ърл Рей, но според преобладаващите теории, в заговора са замесени правителствените агенции ФБР и ЦРУ.
Пет дни след смъртта на Кинг, в САЩ е обявен ден на национален траур – първият път, когато това се прави за чернокож. 300 000 души присъстват на погребението му.
Джон Ф. Кенеди
Убийството на Кенеди е може би най-известното покушение в историята. На 22 ноември 1963г в 12:30ч на обяд, Лий Харви Осуалд (според официалната версия) прострелва три пъти смъртоносно президента, който е откаран в болница и обявен за мъртъв половин час по-късно. Само на 46 години, Джон Ф. Кенеди умира по-млад от който и да е друг американски президент.
Лий Харви Осуалд
На 24 ноември, два дни след убийството на Кенеди, Осуалд е съпровождан до полицейското управление на Далас, преди транспортирането му до съда. В 11:21 часа сутринта, Джак Руби пристъпва от тълпата към Осуалд и го прострелва фатално в гърдите.
Малкълм Екс
Малкълм Литъл обира богати бели семейства в Бостън през 1945г, но е заловен и осъден на 10 години затвор. Докато излежава присъдата си, той чете много, изгражда контакти с тъмнокожи мюсюлмани, спира цигарите и обявява, че никога не се е чувствал по-свободен в живота си.
Когато през 1952г е пуснат от затвора, Малкълм Литъл сменя името си на Малкълм Екс (от английски: екс = бивш), за да покаже, че вече не е роб. През следващите години, неговата популярност нараства, той разпространява исляма сред чернокожите и дори служи за вдъхновение на Касиус Клей да стане мюсюлманин и да се прекръсти на Мохамед Али.
В началото на 60-те години, Малкълм започва да получава смъртни заплахи. Тогава, на 21 февруари 1965г, докато се готви да произнесе реч в зала в Манхатън, някой измежду 400-те присъстващи извиква „Негър! Извади ръката си от джоба ми!“. Докато Малкълм се опитва да внесе ред в залата, мъж от предния ред се втурва към него и го прострелва веднъж в гърдите с рязана двуцевка. Двама други мъже също се затичват към сцената и прострелват Малкълм в рамото, ръцете и краката.
Робърт Ф. Кенеди
Убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963г е шок за целия свят, но най-вече за Боби и семейство Кенеди. Смъртта на брат му, променя Боби и той вече никога не е същият. Година по-късно, демократическата партия кани Робърт Кенеди да даде реч на събитие, на което ще се прожектира филм за живота на брат му. Когато присъстващите в залата чуват името му, всички стават на крака и го аплодират в продължение на 22 минути. Тогава, Боби изнася една от най-паметните си речи, завършвайки с цитат на Шекспир: „…И когато умре, вземете го и го нарежете на малки звезди, той ще направи небето толкова красиво, че всички ще се влюбят в нощта и ще спрат да боготворят слънцето.“
Когато през 1968г, Кенеди разбира за убийството на Мартин Лутър Кинг, той изнася реч пред жителите на Индианаполис. Говори за това колко е важно именно в такъв момент да има разбирателство и търпимост между расите. В цяла Америка избухват бунтове, но не и в Индианаполис, където речта на сенатора определено оказва ефект.
На изборите, Боби печели мнозинството в Небраска и Индиана, но губи Орегон. Неговата цел обаче е Калифорния. Когато научава, че е спечелил и в слънчевия щат, той изнася реч пред своите поддръжници малко след полунощ на 5 юни 1968г в хотел в Лос Анджелис.
След края на речта си, сенаторът си тръгва, но решава да мине през кухнята на хотела, въпреки възраженията на охраната му. Само минута по-късно, на пътя му се изпречва палестинеца Сирхан Сирхан, който открива огън по Боби и антуража му. Няколко човека се хвърлят към нападателя, за да го обезоръжат. Докато Кенеди лежи на пода в кухнята, келнерът Хуан Ромеро надига главата му и слага в ръката му молитвена броеница.
Няколко десетилетия по-късно се разбира, че убийството е записано на касетофон от полски репортер. След анализ на записа, почти със сигурност може да се твърди, че Сирхан не е действал сам и се чува поне още един пистолет.
Джордж Линкълн Рокуел
Рокуел основава Американската нацистка партия и е основна фигура в Националсоциалистическото движение в Америка след войната. Неговите идеи повлияват изключително върху белите неонацисти и националисти днес.
Записва се доброволец в американската флота още преди навлизането на страната във Втората световна война. Получава медали за заслуги срещу немските подводници, а в Корейската война е повишен до капитан. След края на ВСВ, Рокуел е убеден, че бялата цивилизация върви към упадък и решение на този проблем открива в „Моята борба“ на Адолф Хитлер. Неговата дейност в крайна сметка успява да направи националсоциализма нещо истинско и видимо за белите хора. Рокуел дори таи надежди да стане президент на Щатите и залага на лозунга „С евреите е свършено през 72-ра“.
На 25 август 1967г, на излизане от пералня в търговски център на Уилсън Булевард в Арлингтън, когато сяда в колата си, Рокуел е прострелян фатално с два куршума. Той успява да излезе от колата, посочва с пръст покрива на търговския център и пада по лице на тротоара, умирайки 2 минути по-късно от кръвозагуба.
Половин час по-късно е задържан Джон Патлър, бивш член на групата на Рокуел. Когато научава за смъртта на сина си, 78-годишният баща на Рокуел казва: „Въобще не съм изненадан. От доста време очаквам нещо такова.“
Ануар Садат
Ануар Садат е президент на Египет от 1970г до 1981г. През 1977г той е първият арабски лидер, който прави официално посещение в Израел и се среща с Менахем Бегин, държавният глава на страната. На следващата година, с помощта на американския президент Джими Картър, се сключва Кемпдейвидското споразумение, за което Садат и Бегин са наградени с Нобелова награда за мир.
Споразумението е посрещнато с бурни реакции в арабски свят и е смятано за предателство на каузата, целяща унищожаването на Иран от страна на Египет. През последните години от управлението на Садат опозицията се засилва поради отчаяните опити на режима да се задържи на власт чрез насилствени мерки.
На 6 октомври 1981г, по време на годишния парад на победата в Кайро, Садат е убит от Халид Исламбули, който изпразва картечницата си по президента. Освен Садат, убити са още 11 други, включително посланика на Куба, омански генерал и Самир Хелми, началникът на централната агенция по финансови ревизии. 28 са ранени, включително вицепрезидента Хосни Мубарак и четирима американски военни.
Инеджиро Асанума
През 30-те години, Асанума става социалист и се включва в японския парламент. Понася сериозна критика заради инцидент през 1959г, при който отива в контролирания от комунистите Китай и нарича САЩ „общият враг на Китай и Япония“. Когато се връща от пътуването, той слиза от самолета, облечен с мао костюм, с което си спечелва неодобрението дори от социалистически лидери.
На 12 октомври 1960г, Асанума е убит от 17-годишния Отоя Ямагучи по време на предаван по телевизията политически дебат преди предстоящите избори. Докато Асанмума говори от подиума, Ямагучи се качва при него и пронизва Асанума в корема, убивайки го. Целият инцидент е предаден на живо по телевизията и гледан от милиони зрители.
Пак Джон-Хи
Корейски генерал и държавник, който предвожда Южна Корея от 1961 до 1979г. Парк поема властта след военен преврат, който сваля Втората корейска република през 1961г и управлява като диктатор до избирането му за президент на Третата корейска република през 1963г.
Парк обявява военно положение, отхвърля конституцията на страната и се прави пожизнен президент. Успява да оцелее след няколко опита за покушение, включително две операции от агенти на Северна Корея, но в крайна сметка е убит на 26 октомври 1979г от директора на корейската централна разузнавателна агенция.
Николае Чаушеску
Чаушеску ръководи комунистическа Румъния от 1965г до падането на комунизма през декември 1989г. Последните седмици на диктатурата му са белязани от общодържавни протести, сблъсъци с армията, улични престрелки, безразборна стрелба по цивилни и повече от 1000 убити.
Чаушеску до последно подценява ситуацията в страната и надигналата се революция, смятайки, че ще успее да укроти народа с призиви и обещания. В крайна сметка, ситуацията прераства в бунт и на последната публична проява на диктатора, той е принуден да избяга с хеликоптер заедно със съпругата си. Чаушеску е обвинен в държавни престъпления, геноцид и подкопаване на националната икономика.
Николае и Елена Чаушеско получават бърза смъртна присъда без никакво право на обжалване и са разстреляни моментално след произнасянето й.
