Януш Корчак е един от най-известните полски педагози, писател, лекар и обществен деятел.
Роден е във Варшава в еврейско семейство през 1878 г. Умира през 1942 г. в концентрационен лагер заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което работи тогава.
Освен с книгите си, посветени на и за децата – „Крал Матиуш“, „Как да обичаме детето“, „Право на детето на уважение“ и др., той остава в историята и с факта, че три пъти отказва да спаси собствения си живот, за да не изостави своите питомци.
Първия път е преди окупацията на Полша от фашистка Германия, той отказва да емигрира в Палестина. Остава във Варшава, в Дома за сираци, на който е директор, за да посрещне заедно с децата страшните събития, които предстоят.
Втория път – отказва да избяга от Варшавското гето.
Третия път – точно преди потеглянето на влака към концентрационния лагер. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и пита:
– Вие ли сте написал „Крал Матиуш“? Чел съм я като дете. Удивителна книга! Вие сте свободен.
– А децата?
– Децата остават. Но вие може да напуснете вагона.
– Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци.
Не са останали живи очевидци на този разговор. Както и няма живи свидетели на това, че по пътя към Треблинка, Корчак е разказвал приказки на децата, за да ги разведри и разсее от страшните мисли за приближаващата смърт. Но тези епизоди са толкова характерни за личността на „Стария доктор“, както са наричали Корчак, така кореспондират с целия му живот като човек и педагог, с цялата му личност, че не остава съмнение в тяхната истинност.
Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в газовата камера. Януш Корчак влиза заедно със своите деца в нея!
Ето и десетте принципа за възпитание на детето, изповядвани от този наистина велик човек:
1. Не очаквай твоето дете да бъде човекът, който си ти, или този, който искаш да бъде. Помогни му да стане себе си, а не теб!
2. Не търси от детето отплата за това, което си направил за него. Ти си му дал живот! Как може да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг човек, той – на трети и т.н. Това е необратимият закона на благодарността.
3. Не използвай детето си като отдушник за своите обиди, за да не горчи хлябът ти на старини. Знай, че каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не гледай на проблемите му отвисоко. Животът на всеки е даден според силите му и бъди сигурен – на него също му е тежко, и не по-малко, отколкото на теб. Може би и повече, тъй като му липсва опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им особено внимание, защото няма как да знаеш кого точно ще срещнеш в детето.
7. Не се тревожи, ако чувстваш, че не си успял да направиш нещо за своето дете. Просто помни – направил си достатъчно, ако си направил всичко възможно.
8. Детето не е тиранин, който ще обсеби целия ти живот, не е и само създание от плът и кръв. То е скъпоценна чаша, която Животът ти повелява да пазиш и да разпалваш в нея творческия огън. Детето е „душа“, дадена ти за съхранение. То не е твое притежание!
9. Обичай чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото дете това, което не би желал да причинят на твоето!
10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, обичай го и когато е пораснало. Общувай с него, радвай се, защото детето – това е празник, който все още е с теб!
автор: Игор Гречко
