юли 18, 2021
4448 Views

Русия превземала Берлин 3 пъти

Автор:

Когато се говори за взаимоотношенията между Русия и Германия, най-често вниманието се фокусира върху Втората световна война, която за Русия е Велика Отечествена, и съответно върху резултатите от нея. Това е нормално, тъй като е най-близо до нашето време – а за хората е естествено да се интересуват повече от близкото си минало, отколкото от събитията преди векове.

Но отношенията между двете държави имат дълга история – в тях е имало времена на приятелство и сътрудничество, както и на открита конфронтация и война. Любопитно е, че нито веднъж германските войски не успяват да превземат столицата на Русия – докато руските войски три пъти превземат Берлин. По-подробно ще опишем първото превземане на града, доколкото е сравнително по-неизвестно; при второто няма особени военни перипетии, а третото е многократно и подробно описано и за него има изключително много публикации.

  1. През 1760 г., в разгара на Седемгодишната война (1756-1763), руските войски завземат Берлин, столицата на Прусия – най-големият враг на Русия по онова време. Това имало голям политически резонанс, макар от чисто военна гледна точна да било без особено значение. Военачалникът, командвал превземането на Берлин – граф Тотлебен, е награден с орден „Александър Невски“. Любопитното е, че Готлоб Курт Хайнрих фон Тотлебен (1715-1773) бил чистокръвен немец на руска служба. Граф Пьотр Шувалов пише по повод превземането на пруската столица: „Не можете да стигнете до Санкт-Петербург от Берлин – но винаги можете да стигнете до Берлин от Санкт-Петербург“. Как се развили събитията?

След поредица от успехи в кампанията от 1759 г., тази през 1760 г. разочаровала съюзниците, воюващи срещу Прусия – Русия и Австрия. Въпреки преобладаващото числено превъзходство, те не постигнали решителни успехи и на 15 август били победени при Лигница. Но в същото време столицата на Прусия – Берлин, останала незащитена.

За да насърчи руския главнокомандващ граф Пьотр Салтиков, австрийският му колега граф Леополд фон Даун предложил да го подкрепи със спомагателен корпус. Така 20 000 руски войници под командването на граф Захарий Чернишов и 15 000 австрийци, предвождани от граф Франц Ласи, навлезли в областта Бранденбург – а Салтиков и цялата руска армия ги прикривали от разстояние. Перспективата за ограбване на кралската резиденция била толкова привлекателна, че австрийците направили форсиран марш без почивка: за 10 дни изминали 400 мили. Генерал Тотлебен, който сам бил живял дълго време в Берлин, предвождал авангарда на руския корпус и понеже всичко зависело от активността на първия пристигнал, също толкова бързал, че на 3 октомври, на шестия ден след напускането на град Бейтен в Силезия, с 3000 души вече бил под стените на Берлин.

Пруската столица нямала нито крепостни укрепления, нито валове. Тя била защитена само с гарнизон от 1200 души, за който било ясно, че не може дълго да се съпротивлява. В това време авангардът на Тотлебен набъбнал до 5600 души, които прекосили река Одер и се опитали да превземат града на 5 октомври. Този щурм в движение се провалил заради неочаквана съпротива. Губернаторът на града генерал Ханс Фридрих фон Рохов искал да отстъпи пред руската заплаха, но командирът на пруската кавалерия барон Фридрих фон Зайдлиц, който се лекувал от раните си в града, събрал около 2000 защитници и успял да отблъсне атаката.

Щом узнал за за опасността, надвиснала над Берлин, принц Евгений Вюртембергски пренасочил войските си от битките против шведите в Померания и дошъл на помощ на града; пристигнал и контингент от Саксония, с който броят на защитниците достигнал 18 000 хиляди души.

Обаче идването на австрийския корпус на генерал Ласи променило баланса в полза на съюзниците. Австрийците заели Потсдам и Шарлотенбург. Пред лицето на превъзхождащите сили защитниците били принудени да напуснат Берлин и да се оттеглят в съседния Шпандау. Чернишов изпратил цялата кавалерия да преследва отстъпващите вражески войски, но руската конница настигнала само пруския ариергард, който бил унищожен, а 1200 души – взети в плен.

На 9 октомври 1760 г. градският съвет решил официално да предаде града на руснаците, защото Австрия била най-омразният враг на Прусия. Освен това, командващият руските войски Тотлебен бил добре познат на берлинчани от предишната му служба в пруската армия. Между другото австрийците също нахлули в града и започнали да грабят и мародерстват. Особено пострадал дворецът „Шарлотенбург“. Тотлебен рапортувал, че се наложило неговите войници дори да стрелят по съюзниците си, за да прекратят грабежите и убийствата.

Окупацията на Берлин продължила до 12 октомври, когато съюзниците се разделили – австрийците се отправили към Саксония, а руските войски се присъединили съм основната армия в околностите на Франкфурт-на-Одер.

  1. Второто превземане на Берлин се състояло на 4 март 1813 година. След освобождаването на своята територия от френската армия на Наполеон руските войски продължили освобождението на Централна Европа. Първоначално никой не помагал на Русия в това – практически всички европейски държави били окупирани от френските войски или се намирали под техен контрол. Обаче с напредването си руската армия освобождавала все повече земи и градове. На 4 март 1813 г. предният отряд на генерал-адютант Александър Чернишов (интересно съвпадение със съименника му, превзел за пръв път Берлин) навлязъл в града подир отстъпващите френски войски. По-късно, на 11 март 1813 г., пристигнали и основните руски сили на княз Витгенщайн. След като се уверили, че за Берлин вече няма опасност, те продължили освободителния си поход.
  2. Третото превземане на Берлин се състояло през май 1945 г. Настъпателната операция продължила от 25 април до 2 май. Командващи действията на съветската армия тук били маршалите Жуков и Конев. След като била преодоляна хитлеристката съпротива в околностите и предградията, последният етап от тази операция бил непосредственият щурм на самия град. Ожесточените битки се водели денем и нощем. Накрая столицата на нацистка Германия паднала. На 2 май 1945 г. гарнизонът на Райхстага капитулирал, над германската столица се развяло знамето на Победата.

loading...
Етикети:
Категория:
История
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup