Днес ще се запознаете с истинската история на Иван Мишуков, малко дете, което напуска дома си и успява да оцелее по улиците на Москва през деветдесетте години на миналия век. Усещайки зорките очи на бездомните кучета към себе си, той не след дълго научил, че ако ги храни, в замяна те ще го топлят. Доверието било спечелено и след няколко месеца кучетата направили Иван водач на глутницата.
Но да започнем от началото. Иван избягал от дома си, когато бил едва на 4-годишна възраст и повече не се върнал там. В действителност, той избягал от майка си и нейното гадже – алкохолик. Малкото момче живеело по улиците на Москва, уплашен и сам. Но след това той открива тези очи, красиви очи, които винаги били там, в далечината, и го наблюдавали. Това били очите на кучето Ше, водач на глутницата бездомници.
Снимка: Иван Мишуков
Не след дълго Иван осъзнал, че като храни кучетата с остатъци храна от кошчетата, те малко по малко започвали да му се доверяват, да го защитават и да го топлят. Всяка сутрин момчето отивало в местната пекарна с кучетата си, за да проси храна. Иван станал един от глутницата, дори скоро го направили неин водач.
Подобно на кучетата, Иван имал невероятен инстинкт за оцеляване. Той не просто се присъединил веднага към глутницата. Трябвало да спечели доверието им и когато го направил, живял в тяхната бърлога две години.
Иван възприел много кучешки характеристики.
Няколко години по-късно момчето било заловено като животно от властите, които примамили кучетата и ги разсейвали с месо, докато заловили Иван в капан без протекцията на кучетата му. Това се случва през 1998 г. когато Иван е на 6 години.
Иван Мишуков прекарва известно време в детския център на Реутов в Москва. Той имал късмета да бъде приет от любящо семейство. За щастие, Иван вече е добре и е редови член на обществото. Той живее в Москва.
Когато бил реинтегриран в обществото на шестгодишна възраст, той бързо се научил да говори, което показва какъв необикновен човек е. Истории за диви деца има от древни времена, но никоя не прилича на неговата.
Сега Иван е благодарен на уличните кучета, които са му спасили живота, когато е живял на улицата като пълен сирак. Днес той работи като оператор в завод за производство на тел в Реутов.
Любовта на Иван към кучетата продължава през целия му живот. Случаят му става известен по целия свят и сега той – известен също като Ваня – говори за дълга, който има към бездомните кучета.
Иван споделя, че е благодарен и на полицаите, които го измъкнали от глутницата, и разбира се на приемната му майка, която го отгледала с много любов и търпение.
Иван е отгледан от грижовната приемната майка Татяна Бабанина. Любящите грижи на Татяна осигурили на Иван пълно възстановяване. След това той постъпва в престижното военно-кадетско училище в Кронщад, където веднъж марширувал пред Владимир Путин.
Иван се надявал на кариера в службата за сигурност на ФСБ, но вместо това се завърнал в Реутов и сега работи в завода за тел.
Въпреки, че станал известен и не обичал открито да обсъжда тъмния период в живота си, той до ден днешен не спира да изразява своята благодарност към кучетата, които са го спасили
„Обичах кучетата и те обичаха мен“, казва Иван на социалните работници, след като бил спасен. Кучетата били кръстени Джеси, Гога, Маша и Сева – и когато животните намирали храна, те я споделяли с Иван и обратно.
Иван разкрил, че кучетата го топлели през студените руски зимни месеци, като се гушкали до него. След като бил намерен, социалните работници оставили момчето в мрачно сиропиталище край Москва. Невероятно, но любимите му кучета усетили местоположението му и напразно го чакали пред портата на институцията.
По-късно те били убити по заповед на жестоките чиновници.
През 2009 г. неговата история оказала влияние на английския драматург Хати Нейлър и той написал пиеса за времето, когато Иван бил по улиците, наречена „Иван и кучетата“. Тази пиеса спечелила наградата Тинисууд за оригинална радиодрама и била номинирана в наградите Оливие за изключителен принос към театъра през 2010 г. Пиесата е адаптирана за киното като Лек и кучетата (2017).
Историята на Иван Мишуков привлича вниманието и на австралийската писателка Ева Хорнунг, чийто роман „Куче момче“ (2009) споделя много от същите елементи от историята на Иван, включително залавяне чрез оставяне на стръв в ресторант. Друг автор, Боби Пайрън, също написал книга за Иван и времето му на улицата с кучетата, наречена Кучетата на зимата.
Автор: Десислава Михалева
