4. Трасиращите куршуми
Нощният бой по време на Великата война бил особено непродуктивен, защото никой не виждал къде стреля. Това обаче се променило, когато британците изобретили трасиращите куршуми – те изпускат малки количества запалим материал, който оставя фосфоресцираща следа. Първият опит, през 1915г, не бил толкова сполучлив, тъй като следата била „непостоянна“ и ограничена до 100 метра. Вторият модел, разработен година по-късно, оставял постоянна, ярка следа в зелено-бял цвят. Той бил изключително популярен поради неочакван страничен ефект: запалимия агент можел да запалва водород, което направило трасиращите куршуми идеалното средство срещу германските цепелини.
