Тази година се навършват 115 години от откриването на механизма от Антикитера. Механизмът е един от най-необичайните артефакти, който интригува археолози и историци в продължение на десетилетия. Представяме ви 14 любопитни факта за механизма, наричан „първият компютър“.
1. Механизмът от Антикитера е открит в потънал кораб от римската епоха и е наречен на името на гръцки остров. Разположен в Бяло море между Гърция и Крит, Антикитера е остров, чието име в превод означава „срещу Китира“ или „обратно на Китира“(Китира е друг, много по-голям остров). Счита се, че корабът е бил римски и когато потъва точно до брега на острова в средата на 1 век пр.Хр, на него има огромно количество артефакти, датиращи от 4 век пр.Хр.
2. Първото изследване на кораба убива един гмуркач и парализира двама други. През 1900 година гръцки гмуркачи откриват потъналия кораб. Когато първият от тях, който се отправил към кораба, се върнал и споделил, че е открил множество артефакти и дори трупове на коне и хора, капитанът предположил, че гмуркачът е изпитал онова опияняващо чувство, което човек изпитва, когато се намира на по-голяма дълбочина под водата. По-късно мъжът се оправил, но изследванията на кораба през 1901 година причинили смъртта на друг мъж и парализа на други двама.
3. Възможно е да са замесени трима важни римляни. Астрофизик от Атинския университет споделя теорията си през 2006 година, според която корабът, на който е открит механизмът е пътувал към Рим за парад в чест на император Юлий Цезар през 1 век пр.Хр. Според друга теория корабът е носел плячка, взета от римския император Сула към Атина през 87-86 година пр.Хр. В същия този период Цицерон споменава за механичен планетариум, наречен „сфера на Архимед“, който показвал как Слънцето, Луната и планетите се движат спрямо Земята. По-новите изследвания обаче показват, че корабът вероятно е бил на път за Рим от Турция. Пътят на кораба е трудно да бъде проследен, тъй като Бяло море е важен и често използван път за корабоплаване по онова време.
Копие на механизма, направено през 2007 година
4. Важността на механизма от Антикитера не била осъзната в продължение на 75 години. Уникалният предмет от бронз и дърво е открит заедно с множество мраморни плочки, монети, стъклария и керамика. Тъй като всички останали артефакти изглеждали по-ценни, механизмът бил пренебрегван до 1951 година. След още 2 десетилетия на проучвания, излиза първата публикация относно механизма (през 1974 година), написана от историка Дерек Прайс. Той обаче не успява да довърши работата си, защото умира през 1983 година, без да разбере как работи устройството.
5. Жак Кусто и Ричард Файнман са силно впечатлени от механизма от Антикитера
Жак Кусто – известният морски офицер и неговият екип изследват кораба през 1976 година – малко след първата публикация на Прайс. Те откриват монети от 1 век пр.Хр и няколко по-малки бронзови парчета от механизма. Няколко години по-късно забележителният физик Ричард Файнман посещава Националния музей в Атина. Той е изключително разочарован от самия музей, но пише за механизма от Антикитера, че е „толкова различен и необикновен, че изглежда невъзможен“.
6. Механизмът от Антикитера често е наричан „първият компютър“
Преди цифровите компютри, които използваме днес, имаше аналогови. Механизмът от Антикитера се счита, че е предназначен за изчисляване на дати и предсказване на астрономически явления, затова е наричан най-ранният аналогов компютър.
7. Възможно е създателят на тригонометрията да е изобретил и механизма
Хипарх е известен предимно като древен астроном. Той е роден в днешна Турция през около 190 година пр.Хр. Работил е и е преподавал главно на остров Родос. Хипарх е един от първите мислители, които предполагат, че Земята се върти около Слънцето, но така и не успява да го докаже. Той създава първата тригонометрична таблица в опитите си да реши задачите, свързани със сферите и именно поради тази причина е известен като бащата на тригонометрията. Поради тази причина и заради това, че Цицерон споменава за планетарно устройство, създадено от Посидоний, който наследява Хипарх в училището в Родос след смъртта му, механизмът от Антикитера често се приписва на Хипарх.
8. Механизмът е толкова технологично напреднал, че нищо не може да се равнява на него през следващите 1500 години. Той се състои от най-малко 30 бронзови зъбни колела в дървен контейнер, който има размери на кутия за обувки. Часовниковият механизъм е прекалено напреднал за времето си. Чрез завъртане на една ръчка се задействат зъбните колела, които от своя страна завъртат серия от циферблати и пръстени, на които има надписи и пояснения на гръцки зодиакални знаци и египетски календарни дни. Подобни астрономически часовници не се появяват в Европа преди началото на 14 век.
9. Механизмът е проектиран, за да отбелязва целогодишни събития, сезони и фестивали. Той проследява лунния календар, прогнозира затъмнения и очертава позицията и фазите на Луната. Освен това, показва и древните фестивали като Олимпийските игри. Потребителят би могъл да предвиди сезоните, които биха били добри за селското стопанство. Но най-сложното нещо, което механизмът прави, са лунните изчисления – той може да разбере фазата на Луната в даден момент и да моделира нейната елиптичната орбита.
Копие на механизма, намиращо се в Националния археологически музей на Атина
10. Механизмът от Антикитера има и надписи. Те са върху бронзовия панел на гърба на механизма и предполагат, че създателят му е написал или инструкциите му за употреба или обяснения на това, което потребителят вижда. Надписът, който е на древногръцки, споменава циклите и някои други функции на механизма. Текстът не обяснява как конкретно да се използва предмета, но самата му употреба изисква някакви познания по астрономия.
11. Никой не знае кой е използвал този механизъм. Много от функциите му вече са известни, но никой не знае къде, при какви обстоятелства и най-вече от кого е използван. Учените предполагат, че се е използвал при преподаване или че е бил нещо като луксозен уред в дома на някоя богата фамилия.
12. Учените обаче са близо до откриването на мястото, на което е създаден механизма. Последните анализи на надписите, направени от Александър Джоунс и колегите му, показват, че механизмът може да проследи най-малко 42 различни календарни събития. С тези дати Джоунс изчислява, че създателят му вероятно се е намирал в Родос или някъде в този регион.
13. Механизмът понякога е успявал да предскаже бъдещето. Устройството използва 3400 гръцки знака, макар че вероятно липсват още хиляди, поради това, че артефактът не е цял. Джоунс и екипът му откриват, че механизмът показва цвета и размера на затъмнението. Гърците вярвали, че характеристиките на затъмненията са свързани с добри или лоши събития. Поради това, разбирайки за особеностите на затъмненията, човек е можел отчасти да разбере и някои бъдещи събития.
14. Движението на планетите е било показвано от механизма с точност до 1 градус в продължение на 500 години. Той разполагал със стрелки за Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн – всички планети, които били видими в небето, както и с въртяща се топка, която показвала фазите на Луната. Тези части не са запазени, но текстът потвърждава, че планетарното движение е било изчислявано математически с точност до 1 градус.
