Северна Корея определено е загадъчна страна, тъй като в публичното пространство за нея има само оскъдна информация и следователно съществуват множество митове.
В крайна сметка обаче, се оказва, че голяма част от тях са истина.
Ние от екипа на ИскамДаЗнам решихме да проверим какво е забранено или до какво достъпа е ограничен в една от най-затворените държави на планетата. И трябва да си признаем, някои от тези ограничения действително ни оставиха изумени.
- Забранено е да носите сини на цвят дънки
Ако изобщо сте в състояние да си позволите да си закупите дънки, то цветът на плата задължително трябва да бъде черен, защото сините дънки са забранени. В Северна Корея те са символ на световния империализъм. Ако сте турист, разбира се, можете да носите сини дънки, но задължително ще трябва да се преоблечете ако искате да посетите мемориалите на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир.
- В Северна Корея хората нямат достъп нито до Wi-Fi, нито до световната мрежа
В Северна Корея има и компютри, и интернет. Въпреки, че това което имат не е точно интернет, а по скоро интранет, който се казва „Kwangmyong”. Броят на уебсайтовете, включени в него, е някъде между 1000 и 5500. Всички международни сайтове са забранени и в случай, че не разполагате с високи нива на достъп, то никога няма да сте в състояние да ги посетите. Местната операционна система пък се казва „Red Star” и в най-новата си версия малко напомня на MacOS X. Говори се, че Red Star е създадена вследствие на увлечението на Ким Чен Ун по продуктите на гиганта Apple.
Що се отнася до Wi-Fi, то той просто не съществува. Мобилните устройства дори нямат достъп до севернокорейския интернет. Китайските таблети, които се произвеждат с цел износ към Северна Корея дори нямат Wi-Fi или Bluetooth модули. Просто хората в Северна Корея нямат нужда от тях.
- Чужденците нямат право да използват местната валута
На туристите не им е разрешено да използват националната парична единица на Северна Корея. В местните магазини, предназначени за чужденци, човек може да плати в евро, юани, южнокорейски вон и дори в щатски долари. На чужденците е абсолютно забранено да купуват каквото и да било от магазините, които са предназначени само за местното население. И още повече – на чужденците им е забранено дори да влизат в тях.
- В Северна Корея не можете да си купите недвижимо имущество
Имотите в Северна Корея не са официално пуснати на свободния пазар. Те се предоставят на гражданите единствено и само от правителството. Човек дори няма право да се премести по собствено желание от провинцията в Пхенян. Подобна привилегия може да бъде предоставена единствено по заслуги (и то определени отново от правителството). Е, разбира се, на черния пазар, макар и много трудно, може да си намерите жилище и това ще ви струва някъде между 70 и 90 хиляди щатски долара. Бежанци, установили се в Северна Корея обаче твърдят, че заплатата на средностатистически кореец възлиза на около 4 щатски долара на месец…
- Почти невъзможно е да си закупите автомобил
В Северна Корея, за хората, които притежават автомобили е сигурно, че са изключително богати и влиятелни. Цените на автомобилите са направо космически и възлизат на средно 40 хиляди щатски долара… Дори и велосипедите не са нещо, което повечето хора биха могли да си позволят и извън Пхенян рядко можете да видите човек, който да кара колело. Всички колелета, подобно на автомобилите, си имат и регистрационни номера.
- Вестници, датиращи отпреди няколко години, не могат да бъдат открити в библиотеките
Напълно невъзможно е да откриете вестник отпреди няколко години, в която и да е библиотека в Северна Корея. Например, възможно е посоката на действие на Работническата партия на Корея да се промени, а на обикновените корейци не им трябва да знаят за това. Чуждестранните вестници и списани, разбира се, са напълно забранени, за тях изобщо не говорим. Ежедневниците на севернокорейската преса обаче са поставяни на публични места, в специални табла – по улиците и в станциите на метрото – на хората дори не им се налага да ги купуват.
- Невъзможно е да си закупите литература на религиозна тематика
Северна Корея на сто процента е гражданска държава. Религията не е забранена (не и от закона). И още повече – дори има няколко на брой религиозни селища в Пхенян, но те са строго контролирани от правителството. От друга страна, християнството се възприема като конкуренция на официалната идеология в страната и определено не се възприема много добре от местните (и от правителството, разбира се). В страната има и будистки храмове, но на тях най-вече се гледа като на историческо и културно наследство.
- Не можете да се обадите в чужбина с местна SIM карта
Мобилните телефони вече не са рядкост в Северна Корея. На местните хора обаче не им е разрешено с тях да правят международни обаждания или дори да наберат по телефона мобилния на чужденец, който временно пребивава в страната… Всички севернокорейски SIM карти могат да правят обаждания само на територията на страната и само към местни номера. За всеки случай.
- Няма как да вземете горещ душ у дома
В севернокорейските домове няма течаща топла вода, следователно – няма и душове. Хората обикновено посещават обществени бани. Няма и централно отопление. За да стоплят жилищата си, те използват най-често печки на дърва. Дори и в Пхенян. Някои от вас сега могат да възразят и да кажат, че азиатските държави като цяло не разполагат с централно отопление. Да, така е, но в останалите азиатски страни хората използват отопление на ток. В Северна Корея обаче, имат сериозни проблеми с електричеството. Дори и в столицата.
- В нито един магазин няма да успеете да намерите Coca Cola
Преди 2015 година, в света имаше само две държави, в които Coca Cola беше забранена: в Куба и в Северна Корея. Когато тази напитка беше, в крайна сметка, разрешена за продажба в Куба, Северна Корея остана единствената държава без Coca Cola в магазините си. По идеологически причини, разбира се.
- Пътуванията в чужбина са невъзможни
Севернокорейците не могат са си купят самолетни билети и да отлетят за друга държава, за да прекарат ваканцията си там. Не защото е много скъпо, а защото е забранено. Пътуванията не само в чужбина са ограничени. За да посетят, да кажем, роднини в друг град или село, севернокорейците се нуждаят от позволение за това. В много редки случаи на някои жители на Северна Корея се разрешава да пътуват до Китай или до Русия, но само и единствено ако отиват там, за да работят, следователно – да печелят пари.
- В Северна Корея няма нито един ресторант MCDonald’s
Очевидно е, че в Северна Корея няма вериги за бързо хранене. Уличните будки, в които се предлагат традиционни севернокорейски ястия обаче набират все по-голяма популярност. Най-любимото ястие на всички е „кимчи” – вкусно и доста пикантно зеле.
- На туристите не им е разрешено да снимат или дори да говорят с местните жители
Въпреки всеобщото мнение, че местните жители на Северна Корея ще бъдат хвърлени в затвора или дори екзекутирани, ако си позволят да разговарят с някой чужденец, това не е така. При такава ситуация обаче, на севернокорееца ще му се наложи да проведе доста сериозен разговор с местните специални служби. Ако пък вие, в качеството си на турсит, се опитате да снимате или да заговорите някого, този някой, по всяка вероятност, ще се опита да избяга от вас.
Всъщност, забранено е да снимате каквото и да било около себе си. Екзкурзоводът, който придружава всички чужденци, ще ви спре. Това важи с особена сила, когато става дума за каквито и да било военни обекти и съоръжения (което, на практика, представлява огромна част от всичко, което се намира в Северна Корея), както и за ежедневието на обикновените корейци.
- Почти невъзможно е да си закупите презервативи и дамски санитарни материали
Може да ви е много трудно да го повярвате, но повечето севернокорейци дори нямат представа, че презервативите изобщо съществуват. Преди няколко десетилетия, те се появили на черния пазар, но се оказало, че не са особено популярни (как и да бъдат, като повечето хора дори не знаели за какво служат). В момента е почти невъзможно да ги намерите из цялата страна именно поради липсата на интерес към тях.
Друго нещо, което никога няма да намерите по магазините в Северна Корея са дамските тампони. Или поне в магазините, които са предназначени за местното население. Може и да ви звучи невероятно, но на жените в Северна Корея все още им се налага да използват обикновени парчета плат по време на месечния си цикъл. Тези парчета плат са за многократна употреба – перат се и после пак се използват…
1.Никога няма да можете да си направите супер модерна, атрактивна прическа в Северна Корея
В местните фризьорски салони, можете да намерите табла с изобразени на тях препоръчителните мъжки и дамски подстрижки и прически. От друга страна, най-модерната подстрижка в момента принадлежи на държавния глава. Именно по тази причина болшинството от мъжете в Северна Корея предпочитат същата прическа като на Ким Чен Ун. Хитът сред дамските фризури пък е косата да е подстригана на черта, с дължина до нивото на брадичката – отново благодарение на Ким Чен Ун, който споменал, че такава прическа много отива на корейските жени.
Бонус: севернокорейски радиоприемник
В Северна Корея има няколко телевизионни канала и радиостанции, които излъчват развлекателни предавания, филми, пиеси и т.н. Те обаче са силно политизирани, неразривно свързани с текущите събития в страната и, разбира се, възхваляват и тримата Ким.
