Битката при Гавгамела – 331 г.пр.н.е.
През 331 г.пр.н.е. две силни армии се сблъскват на равнината край Гавгамела (днес северен Ирак). Около 40 000 души, ръководени от Александър Велики, се движат на изток и прекосяват реките Тигър и Ефрат. На пътя им обаче се изправят около 50 – 100 000 персийци, предвождани от Дарий III. Битката при Гавгамела е огромно поражение за персийците, които изгубват около половината от своята войска. Александър Велики губи само 1/10 от своите хора. Неговата армия разграбва богатата персийска хазна, като по този начин осигурява средства за бъдещите завоевания на своя предводител. Загубата на персийската армия в битката отваря вратите на Азия към нахлуващата войска на Александър Велики.
Битката при Бадр – 624 година
Битката при Бадр е ключов момент от ранната история на исляма. Пророкът Мохамед се изправя срещу опозицията на неговата религия, която се състои от хора от собственото му племе – Курейшите. Няколко лидери на Курейшите, сред които Амр Ибн Хишан, оспорват твърденията на Мохамед, че е божи пророк и се противопоставят на опитите му да накара местното население да приеме исляма. Мохамед и последователите му побеждават племето на Курейшите, които са три пъти по-многобройни, в битката при Бадр, убивайки Амр Ибн Хишан, след което започват процеса по ислямизиране на населението.
Битката при Кадисия – 636 година
След смъртта на Мохамед е създадена арабската теократична държава Праведен халифат, чиято армия се изправя срещу Сасанидската персийска империя през 636 година при Кадисия (днешен Ирак). Праведният халифат разполага с армия от 30 000 души, а Сасанидската империя с 60 000 воини. Въпреки тази числена разлика, персийците претърпяват поражение, изгубвайки около половината от воините си. Арабите вземат огромно количество съкровища от Персия, което помага за финансирането на по-нататъшните им завоевания. Сасанидската империя възвръща контрола над земите си до 653 година, но след смъртта на владетеля ѝ Яздегерд III се разпада. Персия се превръща в ислямска земя.
Таласката битка – 751 година
115 години след като последователите на Мохамед триумфират над „неверниците“ от племето на Курейшите, арабската армия се намира далеч на изток, сблъсквайки се с армията на китайската династия Тан. Двете армии се срещат в близост до река Талас (днешен Киргизстан). В продължение на 4 дни воюващите страни стоят една срещу друга, без да предприемат никакви действия. На петия ден китайците са ударени изненадващо в гръб, при което бягат от полесражението. Арабите решават да не преследват победения си враг, а колко различна би била историята, ако бяха предприели друга стъпка? Това поражение понижава китайското влияние в Централна Азия и довежда до постепенното приемане на исляма от някои страни, разположени в този район.
Битките при Тараори – 1191 и 1192 година
Владетелят на провинцията Газни в Афганистан – Мохамед Шахаб уд-Дин Гори решил да разшири своите територии. В периода 1175 – 1190 година той атакува Гуджарат, завладява Пешавар, Газнавидската империя и Пенджаб. Той започва инвазия срещу Индия през 1191 година, но е победен от Притвирадж III в Първата битка край Тараори. Мюсюлманската армия е разбита, а Мохамед заловен. Привирадж освобождава пленника си, което по-късно се оказва неразумен ход, защото през следващата 1192 година Мохамед се връща заедно със 120 000 войници. Армията на Привирадж е победена, в резултат на което северната част на Идния е под мюсюлманско владичество до основаването на Британска Индия през 1858 година.
