Проблемът с историята е, че през годините, комбинираната сила на Холивуд, слуховете и неправдоподобни източници е довела до невежество, което ни е напълнило главите с лъжи. В резултат на това, изкривените образи на известни хора са приети като „общоприето знание“, макар да с напълно погрешни.
И не говорим за дребни и незначителни детайли, а определящи факти за хората, които са били увековечени в историята.
5. Уилям Уолъс от „Смело сърце“ всъщност е бил богат земевладелец и е носил доспехи
Уилям Уолъс е национален герой на Шотландия от векове, но нека бъдем откровени: повечето от нас знаят за него благодарение на филма „Смело сърце“. Там той е изобразен като боядисан в синьо, полугол селянин с цялата дива страст на Мел Гибсън в очите. Филмът очевидно си е позволил някои свободи по отношение на историята, но в крайна сметка представя човека като никому известен водач на революция, което би трябвало да е близо до истината, нали?
Мел Гибсън го играе като обикновен фермер, чиито баща и съпруга са убити от злия крал. Следователно не му остава нищо друго, освен да събере група одърпани простаци, които да се борят със злата империя.
Истината обаче е, че Уолъс въобще не е бил некъпан селянин в карирана пола. Бил е некъпан рицар, произхождащ от привилегировано семейство и е носел скъпи доспехи. Шотландската поличка пък е измислена 400 години след смъртта на Уолъс, а и в средновековни времена вълнената пола би била толкова полезна на бойното поле, колкото гумен меч.
Като перспективен земевладелец, чиито баща най-вероятно е служил в двора на крал Дейвид I, Уолъс е можел да се похвали с ризница, шлем и специално изработена броня. Щом е бил обявен за „покровител на Шотландия“, можете да се обзаложите, че не е можело да откриете и петънце по блестящите му доспехи.
Повечето от събитията в „Смело сърце“ са вдъхновени от „Уолъс“ – романтизирана (да се чете: „измислена“) поема, написана 170 години след смъртта му от поет на име Блайнд Хари. По-сериозните източници от друга страна рисуват съвсем различен портрет на Уолъс: такъв на нетърпелив, твърдоглав рицар, с добър външен вид, но с див поглед и огромна брада.
4. Клеопатра не е била красива
Дори 2000 години по-късно, Клеопатра има репутация като една от най-красивите и секси жени в историята, възбуждала плътски желание у велики мъже като Цезар и Марк Антоний. Та Марк Антоний бил толкова пленен от красотата на Клеопатра, че бил готов да води обречена война с Рим, вместо да се откаже от нея.
В действителност, ако по времето на Клеопатра в древен Рим е била проведена анкета за красотата й, тя вероятно е щяла да получи оценка 6-7. Разбирате ли, предците на Клеопатра много си падали по кръвосмешението и поколения семейни креватни игри са превърнали управниците на Египет в доста известни и отблъскващи копелета.
Да, може да се каже, че Клеопатра е била над средното по красота в семейството си, но дори нейните съвременници като Плутарх например пишат, че общото мнение тогава е било, че красотата й не е била „толкова забележително, колкото несравнителна“. Образът й върху монети я показват като грубовата жена с остър нос, което не е оставило други избор на модерните историци, освен да я описват с измъчени евфемизми като „величествена“.
Макар да не е блестяла с кой знае какъв външен вид, Клеопатра в действителност се е славила с това, че е можела да влезе в умовете (и гащите) на всеки мъж. Съблазняването и манипулациите й били вродени таланти и римляните се ужасявали от мисълта, че една жена, при това толкова обикновено изглеждаща, би могла да ги победи в играта на политика единствено с мозъка си (нещо, което древните учени дори не мислели, че жените притежавали). С други думи, било по-добре за тяхното его да представят Клеопатра не като брилянтна жена, а като супер красива. Все пак стратегическото мислене и непреодолимият чар били мъжки черти.
3. Истинският Буда е бил сериозен тип със средно телосложение
Вървете в който и да е китайски ресторант и на входа ще ви посрещне статуя на дебелия Буда, който се смее, сякаш за да ви напомни от дългосрочните ефекти на пилето по китайски върху тялото. Очевидно след като става едно цяло с вселената, Буда е решил, че всичките му идеи за „сдържаност“ са глупави и се е поразпуснал. Но поне изглежда щастлив от унищожителния си начин на живот.
Смеещият се Буда, за когото си мислите, всъщност е щастлива душа на име Будай – ексцентричен китайски монах, известен с веселата си и любвеобилна личност. Той е популярен символ на щастието, задоволството и изобилието в Китай, затова китайските ресторанти на Запад често го представят на своите гости. И понеже Будай и Буда звучат подобно, през годините обикновените хорица често са бъркали дебелият щастливец със символа на будизма.
Има и едно важно разграничаване между Буда и титлата Буда. Сидхарта Гаутама е човекът, измислил философията на будизма и именно за него става въпрос, когато будистите говорят за Буда. Но понеже се смята, че Будай е достигнал нирвана (също като стотици други монаси), той официално е получил титлата Буда. Двете неща си приличат, но не бива да бъдат бъркани – все едно да объркате Исус с Дядо Коледа.
Истинският Сидхарта Гаутама прекарал голяма част от живота си както в лукс, така и в бедност, получавайки важни уроци и от двата начина на живот. В основата на будизма винаги е лежала златната среда – да откриеш щастието между двете крайности.
2. Покахонтас е била гологлава ексхибиционистка, която е носила странни шапки
Благодарение на Дисни, днес Покахонтас е определение за „индианска принцеса“: силна, тъмнокоса красавица, облечена в еленови кожи, която говори с дърветата, рисува с всички цветове на вятъра и учи бледоликия да живее в мир с местните. Междувременно се влюбва в капитан Джон Смит и двамата заживели щастливо.
Вече сме споменавали, че истинското й име е било Матоака, а „Покахонтас“ е прякорът й, който в най-добрия случай се превежда като „игрива“ или „палава“. Как го е получила ли? Вероятно заради всичките онези циркови номера, които е изпълнявала гола пред заселниците от Джеймстаун. Но не бързайте да си го представяте, защото тогава е била само на 12.
Не само е почти сигурно, че Покахонтас е била гола, когато се е запознала с Джон Смит, но е много вероятно да е била и с обръсната глава – всичко това е било обичай за младите момичета в племето й. Но чакайте, не беше ли Матоака интимна с Джон Смит? Всъщност не, двамата никога не са били толкова близки.
Освен всичко това, Покахонтас не е била принцеса, понеже в племето й не е имало такова нещо. Става такава, след като е отведена в Англия, където е било по-лесно да я наричат принцеса, вместо все да обясняват йерархията при индианците. Но не се заблуждавайте – на нея не са гледали като на чужда кралска особа, а като на екзотична чудатост и пример за „цивилизована“ дивачка. Тя се омъжва за Джон Ролф, променя името си на Ребека и започва да носи нелепи шапки.
1. Уилям Шекспир е звучал като пияния ви чичо, опитващ се да имитира обиден „ирландски“ акцент
Ако сте гледали филми, базирани на пиеси на Шекспир, вероятно си мислите, че всички замесени звучат като сър Лорънс Оливие, четящ менюто в средновековен ресторант. Вероятно това е една от причините децата днес да не си падат по Шекспир. А може и да е заради факта, че веднъж се опитал да римува думите за „доказан“ и „обичан“ в своята „Сонета 116“.
Ако щете вярвайте, но по онова време двете думи всъщност наистина се римували, защото били произнасяни различно. Акцентите постоянно се променят и английският език постепенно е еволюирал. Затова някои историци казват, че когато четете Шекспир, трябва да звучите не толкова гордо и грандиозно, а повече като Хагрид от „Хари Потър“, разказващ мръсен виц в стриптийз клуб.
