Александър Бел е роден в Шотландия и има американско гражданство, но наричал Нова Скотия, Канада свой дом през последните години от живота си. Когато е на 38 години, Бел живее във Вашингтон и се занимава основно с дела, касаещи патента на телефона. Той случайно попада на книга, наречена „Baddeck and That Sort of Thing”, в която Бадек в Нова Скотия е описано като „най-красивото градче“. След като прочита описанието, Бел се премества там заедно със съпругата и двете си деца. Семейството живее там до смъртта на Бел – почти 40 години след преместването им.
1. Първата страст на Бел била да помага на глухите
Основната цел на Александър Бел била да помага на глухите студенти в комуникацията им. Тъй като и майка му, и съпругата му били глухи, те се превърнали във вдъхновение за работата му. През 1872 година, когато е на 25 години, Бел отваря училище по вокална физиология и механика на речта в Бостън.
2. Телефонът бил създаден от любов и за любов
Една от ученичките на Бел била Мейбъл Хуббард, която била от богат род от Масачузетс. Бел се влюбва в нея, но бащата на Мейбъл, който бил адвокат, се противопоставя на брака им, заради ниските доходи на Бел. Само няколко дни след основаването на Bell Telephone Company обаче, когато финансите му били подсигурени, Бел сключва брак с Мейбъл. На бюрото си в Бадек, Бел пазел снимка на любимата си Мейбъл, а на задната страна той написал: „момичето, заради което беше създаден телефонът“.
3. Създаването на „по-велико“ изобретение от телефона
През 1880 година френското правителство награждава Бел с 50 000 франка за изобретяването на телефона. С получените пари той открива Volta Laboratory, посветена на „увеличаването и разпространяването на знания, свързани с глухите“. Голяма част от дейността на Бел била свързана с помощта на глухите. Бел също вярвал, че фотофонът – друго негово устройство, било „най-великото изобретение, което съм създал, по-велико от телефона“. Фотофонът бил предназначен за оптична безжична комуникация, което е доста напреднала технология за 1880-те години.
4. Бел винаги помагал на околните
Хората в Бадек все още разказват историята, в която един ден Бел се разхождал по главната улица на градчето и видял, че редакторът на местния вестник имал проблем с телефона си. Бел отишъл и набързо отвил слушалката, а в нея намерил заклещена муха. Изуменият редактор попитал как така един непознат може да поправи толкова сложно устройство, на което Бел отговорил – „Успях, защото аз съм създателят на устройството“.
5. След смъртта на Бел, телефонните компании му отдават почит
Александър Бел умира в дома си в Нова Скотия на 2.08.1922 година. Обикновено хората запазват минута мълчание, когато някой почине, но в случая с Бел се случило нещо наистина невероятно. Всеки телефон в Северна Америка бил спрян за една минута „в знак за почит към мъжа, който предоставил на човечеството начин за директна комуникация от разстояние“.
