Въпреки всичко, което ви казват по телевизията, учените не прекарват дните си в спорове по въпроса дали еволюцията е истинска (което е така), дали климатът се променя по-бързо, отколкото би могло да се обясни с естествени феномени (което е така) или дали ваксините са безопасни и се препоръчват за повечето деца (което също е така). Да, може би има някои детайли по тези въпроси, които са отворени за дебат, но като цяло нещата са ясни. Това обаче не означава, че учените знаят всичко.
Физикът Браян Кокс е казал: „Нямам против неизвестното – това е смисълът на науката. Има места, милиарди места, за които не знаем нищо. И фактът, че не знаем нищо за тях ме вълнува и ме кара да искам да ги изследвам. Това е науката. Ако не ви харесва неизвестното, значи няма как да бъдете учени. Аз нямам нужда от отговори на всичко. Искам да има отговори, които да чакат да ги открия.“
Ето някои от най-големите мистерии, които продължават да тормозят учените и днес.
1. Защо има повече материя, отколкото антиматерия?
Според сегашните ни разбирания за физиката на елементарните частици, материята и антиматерията са противоположности на едно и също нещо. Когато се срещнат, те би трябвало да се унищожават взаимно и след тях да не остава нищо. Повечето от тези сблъсъци вероятно са се случили в най-ранните мигове на вселената.
Останала е обаче достатъчно материя, за да изгради милиарди и милиарди галактики, звезди, планети и всичко останало. Едно обяснение за това включва мезоните, които са съставни частици, изградени от един кварк и един антикварк. B-мезоните се разпадат по-бавно от анти-B-мезоните, което може да означава, че са оцелели достатъчно B-мезони, за да създадат всичката материя във вселената. Освен това, B, D и K-мезоните могат да се превръщат в античастици и обратно. Учените смятат, че е по-голяма вероятността мезоните да остават в нормално състояние, което вероятно е причината да има повече нормални частици от античастици.
2. Къде е литият?
В началото на вселената, когато температурата е била много висока, изотопи на водород, хелий и литий е имало в изобилие. Водорода и хелият все още са налице и изграждат почти всичката маса във вселената, но има три пъти по-малко литиум-7, отколкото би трябвало.
Има всякакви теории за това какво се е случило, включително такава за хипотетичната елементарна частица аксион. Други пък смятат, че литият се намира в ядрата на звезди и просто не можем да го засечем с модерните телескопи.
3. Как работи гравитацията?
Всички знаем, че лунната гравитация причинява приливите и отливите на Земята, земната гравитация ни държи на повърхността, а тази на Слънцето държи планетата ни в орбита. Но колко точно знаем за гравитацията? Тази сила се генерира от материята – колкото по-масивен е един обект, толкова по-голяма е неговата гравитация.
Макар учените да разбират основните принципи на гравитацията, те не могат да обяснят защо и как съществува тя. Защо атомите са предимно празно пространство? С какво силата, която държи атомите заедно, е по-различна от гравитацията? Гравитацията частица ли е? Все още никой не може да отговори на тези въпроси.
4. Къде са всички?
Наблюдаемата вселена има диаметър 92 милиарда светлинни години и е пълна с милиарди галактики, в които има милиарди звезди и планети, но единственото доказателство за живот все още е само на Земята. Статистически, шансовете ни да сме единствените живи същества във вселената са невъзможно малки. Защо тогава все още не сме открили извънземен живот? Това е така нареченият парадокс на Ферми и има десетки теории, опитващи се да го обяснят.
Можем да говорим с дни за всички възможни сценарии – дали просто сме пропуснали сигналите им, дали те вече са били тук или просто не искат да контактуват с нас?
5. Как действа тектониката на плочите?
Може би звучи изненадващо, но теорията за движението на тектоничните плочи и разместването на континенти, което причинява земетресения, вулканични изригвания и образува планини, е навлязла широко едва наскоро.
Макар още преди 500 години хората да са забелязали, че континентите някога вероятно са били свързани (не е трудно да си го представим, гледайки картата на света), тази идея е популяризирана чак през 70-те години на миналия век, когато физици доказват, че скална маса бива издърпвана в мантията на Земята, рециклирана и след това изкарвана отново на повърхността като магма.
Учените обаче не са сигурни какво причинява движението, нито как точно са се образували границите на плочите. Има много теории, но нито една не отговаря на всички въпросителни.
