Цин Шъхуан
Цин Шъхуан е основател на династията Цин, който обединявайки Китай, се превръща в първия император на династията през 221 г.пр.н.е. Цин Шъхуан бил амбициозен владетел, но именно амбициите му му изиграват лоша шега. Желанието му за безсмъртие, което в началото изглеждало доста невинно, в крайна сметка се превръща в негова мания. Според историка Сима Циен, Цин Шъхуан изпращал хора в търсене на всевъзможни „билки за вечен живот“.
Императорът дори поглъщал малки дози живак от време на време, вярвайки че това ще удължи живота му. По ирония на съдбата именно „еликсира на живота“ го убива и то в ранна възраст – на 39 години. Той умира от натравяне с живак по време на една от обиколките си в империята, които имали за цел да покажат силата му. Страхувайки се от това, което може да случи, когато народът узнае за гибелта на императора, неговите служители връщат трупа му Сиенян, като предварително го обгръщат в мъртва риба, надявайки се че миризмата на рибата ще прикрие миризмата на гниене.
Тогон Темур
Тогон Темур става десети император от династията Юен, когато е само на 13-годишна възраст. Като владетел на Китай до 1368, Темур живее в особено бурно време от историята на страната. Една от кризите, пред които империята се изправя, е наводнение, което довежда до глад и преселване, както и до необходимостта на многобройна работна ръка, за да бъдат поправени щетите.
Но докато народът се труди, Темур построил огромна лодка за разходки в езерото в двора си и изследвал мистериите на Тибетската тантра заедно с най-близките си прислужници. Той проявявал огромен интерес към магичното и изградил дворец дълбоко в Забранения град, където да практикува магиите далеч от тежкото положение на своя народ. Там императорът се занимавал с оргии и екзотични танци, в които според някои историци, вземали участие млади момчета и момичета от страната.
Междувременно извън Забранения град възмущението на народа продължавало да расте и хората организирали бунтове. Към края на управлението му дори собственият му син искал да го свали от власт.
Император Wenxuan
Той управлявал от 550-559 година и обичал да сваля дрехите си – освен в моментите, когато обожавал да се облича като варварин с типичната прическа и пояс. Според историка Сима Гуанг, императорът често се напивал и излизал по улиците напълно гол – дори в най-студеното време. Понякога пеел и танцувал и не носел нищо друго освен тежък грим. Това звучи откачено, но било и много опасно. Веднъж Wenxuan попитал една жена по улицата какво мисли за императора и когато тя отвърнала, че го смята за луд, той отрязал главата ѝ. Всъщност той толкова често убивал хора, че всеки път когато се напиел, неговите приближени го отвеждали при осъдените затворници, които да убива, вместо да посяга на невинни хора.
Фу Шенг
Днес Фу Шенг е запомнен като „едноокия тиран“. Дори като момче неговият темперамент бил непредсказуем – и това всъщност е причината, поради която изгубва окото си. В началото той бил сляп с едното око и когато чичо му го попитал дали когато плаче и от двете му очи се стичат сълзи, Фу Шенг пробол сляпото си око – като доказателство, че може да плаче и с двете. По време на двегодишното му управление, императорът непрестанно показвал неувереността си. Всеки, който използвал думи като „липса“, „по-малко“, „без“ и така нататък веднага бил убиван. Фу Шенг дори убива своя лекар, който му предписал „малко“ женшен и ангелика.
Сън Хао
В началото управлението на Сън Хао започнало добре. Той намалил глада като предоставял на хората храна от държавната житница и позволил на наложниците на двореца да се омъжват за когото поискат. С течение на времето обаче, той си спечелва репутация на кръвожаден и непредсказуем владетел.
Всеки, който отказвал да пие с него, бил убиван за това, че е обидил императора. По време на един от неговите всеизвестни пирове, императорът обезглавил човек, заради това, че се е преструвал, че е пиян.
