1. Събирач на пиявици
Някога пиявиците са били полезна стока, защото тези изсмукващи кръвта същества са се използвали за лечение на редица заболявания – от главоболие до „истерия“. Събирачите на пиявици обаче трябвало да използват самите себе си като капан за пиявиците, за да ги улавят. Тази работа обикновено се вършела от бедни жени, които често навлизали в мръсните езера с надеждата да уловят повече животни наведнъж. Затова не е учудващо, че събирачите на пиявици постоянно били изложени на опасност от загуба на кръв и инфекциозни заболявания.
2. Събирачи на „чистота“
Тази професия изисква от работниците да събират кучешките изпражнения от улиците на Лондон, които по-късно да се продават на производители на кожени изделия. Кучешките изпражнения били наричани „чисти“ и „чистота“, защото се използвали за очистване на кожата и я правели по-гъвкава. Търсенето на кожа е било голямо през Викторианската епоха, тъй като не е използвана единствено за коне, но и за обувки, чанти и книжа.
3. Търсачи на ценности в канализацията
В Лондон по онова време вече отдавна има огромна мрежа от канали под града, в които се пренасят мръсните води на препълнения град. Тези мъже работели там – в каналите, ровейки се във водите, за да търсят ценности. Това е изключително опасна работа, тъй като каналите много често се рушат, а когато шлюзовете се отварят, приливът на мръсна вода ги събаря. След 1840 година влизането в каналите е забранено, но мъжете продължават да работят през нощта, за да избегнат опасността от залавяне.
4. Ловци на плъхове
Ловците на плъхове обикновено вземали със себе си кучета, които по-бързо и умело да хващат плъховете, обикалящи улиците и домовете в Лондон. Кучетата често хващали плъховете живи, а по-късно те били продавани на други хора, които пускали животните в голяма клетка, заедно с куче. Зрителите наблюдавали как кучето лови плъхове и правели залози.
5. Крадци на трупове – макар и нелегална „професия“
В началото на 19 век единствените трупове, с които медиците разполагали за изследвания, са тези на престъпниците осъдени на смърт, което води до сериозен недостиг на тела за дисекция. Медицинските училища плащат добре на онези, които доставяли тела в добро състояние, затова се навъдили много хитреци, които виждат добра възможност да спечелят пари, ограбвайки наскоро погребани тела. Проблемът става най-сериозен, когато се узнава, че Уилям Бърк и Уилям Хеър са убили 16 души за периода 1827-1828 година именно за тази цел. Двамата мъже примамват жертвите си, напиват ги, след което ги удушават. Така телата остават в достатъчно добро състояние, за да може по-късно да се печелят пари от тях.
