Ние често разглеждаме по-напредналите държави със завист: уважение към властта на народа, високи доходи и добре платен отпуск по майчинство, социални помощи при безработица … Дори и в най-развитите страни остава по нещо от миналото: сегрегация по социален статус, расизъм и дискриминационни практики на етническите малцинства.
Япония: дискриминация спрямо „мръсни“ професии
Разбира се, в повечето държави професията на чистач не е престижна (въпреки, че ситуацията се променя: днес „бизнеса с боклук“ е една много печеливша индустрия). В страната на изгряващото слънце за почистване на отпадъците, както и за други „нечисти“ професии, към които се отнасят погребалните служители и месарите, имат отделна дума – burakumin. Буквално тя се превежда като „изобилие от мръсотия“.
Такива хора са около 2 до 3 милиона в тази страна. Представители на тези професии били принудени да се заселят отделно от обикновените японци и им било забранено да се женят за хора от други касти. Известно е от документ от XIX век, че самурай (привилегированата класа) може да убие събирач на боклук без никакви последствия, тъй като „животът му бил еквивалентен на една седма от живота на един обикновен човек.“ Кастовата система била отменена още през средата на XIX век, но презрението към представителите на „мръсни“ професии е налице в японското общество и до днес. Тези хора все още живеят в специализирани селища. Отпечатъците на „мръсните“ професии в японската култура се предават по наследство. Така че, младите хора, които са родени в това селище, често се сблъскват с дискриминация в приема в университет и приемането на работа, въпреки конституционното право на свобода при избор на професия. Вече никой не забранява те да се женят за „нормални“ хора, но такава двойка непременно ще бъде осъдена от обществото.
Германия: шегите по отношение на азиатците се насърчават с награда
След Холокоста германците се опитват да спрат всякакви разговори за „превъзходството на арийската раса“. Сега Германия е многонационална страна, около 20% от нейните граждани са родени на територията на други държави. Те идват от страни в Източна Азия (Китай, Корея, Япония, Монголия). В 82-милионната държава, азиатците са малко повече от един милион. Немците се забавляват, осмивайки ги. Те дори дават награда за най-забавна шега за азиатците. Това бе обявено на концерт на оркестъра, ръководен от американският диригент от японски произход Кент Нагано, където свирили музика на Вагнер. Зад скриването зад лозунга „мултикултурализъм – това е забавно“, групата издала рекламни клипове с шеги от типа „Защо азиатски тийнейджър никога няма да може да си купи CD на любимата си банда The Ramones? Защото той не може да произнесе буквата „p“!
Израел: „Добре дошли на всички евреи, с изключение на тези от Етиопия“
През 1977 г. израелските власти одобриха репатрирането на евреи от Етиопия (народност фалаша). Благодарение на напрегнатите отношения между Израел и Етиопия, която по това време е управлявана от диктатора Менгисту Хайле Мариам, да се движат хора не било толкова лесно, но с течение на следващите няколко години в Израел се преместили 56 000 чернокожи евреи. Изминали 35 години. Фалашите живеят в гето и са изолирани от обществения живот на страната. Те имат проблеми с намирането на работа, 75% от местното население не влиза в брак с етиопците, а 50% вярват, че децата фалаши не трябва да учат в едно и също училище с техните деца. И през 2016 г. ръководителят на израелската полиция заяви, че „полицията се отнася към етиопските евреи с подозрение – и това е нормално, защото според статистиката фалашите извършват престъпления по-често.“ Фалашите организират митинги срещу расовата дискриминация. През 1996 г. всичката кръв дарена от фалашката организация Magem David Adom (израелският аналог на Червения кръст), е била унищожена заради страх от ХИВ и на фалашите било забранено да бъдат кръводарители (забраната е вдигната едва през 2017 г.). През 2012 г. е пуснат документален филм, който разказва как да се намали раждаемостта сред израелските фалаши. Медиците принуждавали жените от тази народност да използват контрацептиви. В резултат на тези мерки раждаемостта сред етиопските емигранти намаляла наполовина. През 2014 г. броят им бил 1.75% от населението на Израел.
Великобритания: „Поляците са паразити“
Социологическо проучване през 2014 г. показало, че 81% от полските емигранти на британските острови са подложени на насилие – както вербално, така и физическо. През 2013 г. 585 британци били арестувани заради „престъпления от омраза“ срещу поляците. През 2004 г., след като страната се присъедини към Европейския съюз, започнало необичайно враждебно настроение към местните жители на Полша. Доволни от разрушените граници, поляците масово нахлуха в Англия. „Излезте от ЕС, полски паразити“ – това е често срещан лозунг. Факт е, че полските емигранти работят много и са много евтина работна ръка. Предразсъдъците относно доминирането на работници от Източна Европа се превърнаха в една от косвените причини за Брекзит (оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз).
Италия: концентрационни лагери за роми
Исторически така се случило, че ромите, меко казано, не ги обичат много в Европа. От 1973 до 2007 г. в Чехословакия, и по-късно в Чехия, ромите са били насилствено стерилизирани. През 2013 г. Франция изгонила от страната повече от 10 хиляди жители от ромските селища. През 2017 г. Дания унищожила 25 цигански табора и въвела забрана за ромски квартали. Това бледнее пред антиромските методи в Италия. През 2008 г. правителството на Силвио Берлускони обяви, че ромите (по това време техният дял от населението е 0,25%) са заплаха за националната сигурност, така че от всички италиански роми трябва да се вземат пръстови отпечатъци и те били изгонени от селищата си, които не изглеждали като уютно тосканско село с кокетни къщи. Били мръсни, паразитни колиби, лишени от основна инфраструктура – типичен пример за циганско гето. Какво мислят италианците за това? 86% от анкетираните се отнасят негативно към ромите и подкрепят инициативата на правителството. Основният аргумент е, че „циганите са крадци и престъпници“.
