През април 1485 г. в Рим, недалеч от Апиевия път, бил открит мавзолей със саркофаг. В него лежало младо момиче, явно от древно семейство на патриции по времето на Римската империя. Тя била досущ като жива – червени устни, нежна кожа, стройна фигура. Когато отворили запечатаната гробница, хората видели светеща лампа, която горяла вече 1500 години.
Днешните историци, които се опитват да обяснят този регистриран в хрониките факт, се опитват да обяснят великолепното състояние на тялото на девойката именно с бактерицидното действие на лампата – тоест, нейните изпарения убивали микробите и така консервирали човешките тъкани. Но, разбира се, големият въпрос тук е малко по-друг: как така една лампа, за която се предполага, че е била напълнена с 200-300 грама масло, ще гори хилядолетие и половина?
Днес вече много автори описват в своите книги най-различни следи от високи постижения на науката и технологиите при отдавна изчезнали цивилизации. И когато, обикновено случайно и фрагментарно, бъдат открити подобни артефакти, тутакси избухват поредните разгорещи дискусии откъде въобще е било възможно да се вземат подобни изделия или начини на обработка.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
