май 21, 2018
5619 Views

Първите Меровинги – между езичество и християнство

Автор:

През 1653 г. близо до църквата „Сен Брис“ в град Турне, днешна Белгия, работници копаели за полагане на основите на приют. На 27 май те открили гробница, която предизвикала фурор сред кралските дворове в Европа, както и във Ватикана.

В гробницата имало бойна секира, два меча – къс „скрамасакс“, и дълъг – „спата“, копие, щит, както и ценни украшения: златна брошка-закопчалка за наметало, златна гривна, около 300 малки златни медальона във формата на пчели, които се използвали за украса на брокатно наметало, и чанта с 90 златни монети – солиди от Източната Римска империя. Пчелите сочели категорично, че в гробницата лежи представител на династията на Меровингите.

Златните дръжки на меча и малките пчели били инкрустирани с полускъпоценни камъни – гранати. В гробницата имало скелет на човек с височина около 180 сантиметра, носещ пръстен с именен печат и надпис Childerici Regis (крал Хилдерик).

Пръстен с изображение на Childeric. Копие: оригиналът е откраднат през 1831 г.

Така била открита гробницата на Хилдерик І, крал от династията Меровинги на франкското племе сикамбри, починал през 481 г. на 41-годишна възраст. Той бил син на полулегендарния основоположник на династията – Меровей, и баща на най-забележителния франкски владетел – Хлодвиг, основателя на френската държава. Но в гробницата имало и артефакти, свързани повече с областта на магията и магьосничеството, отколкото с кралската власт: отрязана конска глава, кристална топка и златна глава на бик.

Хлодвиг I

Това било първото физическо потвърждение за съществуването на легендарните “дългокоси” крале на франките – Меровингите.  Кралят върху печата носи дълги коси, които са сплетени в плитчици.

Процедурата за погребението на Хилдерик била варварска, езическа (независимо, дали включвала или не, ритуал на жертвоприношение), а самото погребение било по римски маниер – близо до път извън града. Много години по-късно наблизо била построена църква назована в чест на свети Брикций, един от покровителите на династията Меровинги, който приел християнството.

В началото на V-ти век нахлуването на хуните в Европа причинило широкообхватната миграция, известна като „Великото преселение на народите“. Именно в тази епоха сикамбрите прекосили Рейн и навлезли в Галия, като се установили върху територията на съвременна Белгия и Северна Франция в района на Ардените. Но те се появили в Галия не като орда варвари. Навлизането им не било белязано от никакви сътресения, нито жестокости, както често се случвало в онази епоха. Напротив, те спокойно се слели с местното население. В продължение на векове езичниците-сикамбри поддържали отлични отношения с римляните, прилагали техните нрави, обичаи и принципи на управление, ставали офицери в императорската армия, дори римски консули.

И когато империята рухнала през 476 г., управлението на Галия просто преминало в техни ръце. Синът на първия Меровей, носещ същото име, бил провъзгласен в Турне за крал на франките. При неговите наследници франкското кралство продължавало да процъфтява; това била цивилизация, сравнима в някои отношения с Византия.

Кралете от династията на Меровингите притежавали огромни за онова време богатства – те секли златни монети в големи количества, много от които са дошли до нас. Върху тях е изобразен равностранен кръст – същия, който изобразявали френските кръстоносци при походите си към Йерусалим.

Меровингската династия е заобиколена от тайни и легенди. Нейните мъже след 12-годишна възраст били смятани за „свещени“ крале. Това не се отбелязвало с публична церемония, нито чрез коронация или помазване за царуване – просто от този ден те поемали бремето на властта. Ролята на краля по тяхно време била по-скоро „да бъде“, отколкото „да управлява“, да въплъщава символ, да бъде ритуална фигура и свещеник-цар едновременно. Подобно на патриарсите от Стария Завет, дори след като се покръстили, Меровингите разполагали с хареми. Църквата, кой знае защо, не възразявала.

В средата на първия век католическата църква била в сериозна опасност. Римският епископ се провъзгласил за папа между 384 и 399 г., но статутът му изобщо не бил както на сегашните папи. Римската църква притежавала почти толкова власт, колкото и Келтската църква, с която била в постоянен конфликт. Затова имала нужда от мощна подкрепа. И тя намерила тази подкрепа при Меровингите.

През 496 г. между Хлодвиг и представителя на Ватикана Ремигий бил съставен договор, по-късно известен като Пакта на Хлодвиг. За Рим това било огромна политическа победа, която осигурила оцеляването на Църквата и утвърдила нейната върховна духовна власт над цяла Западна Европа. Най-после Рим станал равен на Константинопол – блестящ и далечен роднина на гръцката православна църква. Хлодвиг получил титлата „Новият Константин“.

Сега между духовната власт и светската държава се установила неразделна връзка, защото едната се заклела във вярност към другата и двете останали свързани помежду си завинаги. Църквата се обвързала с династията. Договорът можел да бъде променен, но не и отменен. Но Ватикана след около два века и половина предал Меровингите, когато в средата на VІІІ-ми век се съгласил властта да премине към техните майордоми (управители на двореца) – Каролингите. И до ден-днешен критиците на Ватикана сочат това като една от най-недостойните постъпки на католическите папи.

Интересно е, че Наполеон в някаква степен, макар и само символично, но се опитал възстанови историческата справедливост: той заменил в императорския герб и мантия лилиите на династията Валоа с пчелите на Меровингите.

Снимки – Уикипедия

Категория:
История · Любопитно

Comments to Първите Меровинги – между езичество и християнство

  • Мистичните и феноменни франкски жреци – крале от Меровингите са спасеният от първото византийско робство (518 – 681) златен клан от Дуло
    +++
    Предлагаме ви поредният обобщен анализ на Българския генезис на най – мистичната и загадъчна феноменна жреческо – кралска династия в Западна Европа от ранното Средновековие, като това което пише в официалните документи за Меровенгите, е нищожна част тотално цензурирана информация от истинската история на този клан от първосвещената златна генеалогична линия на Българската Божествена феноменна жреческа династия Дуло, спасил се и разклонил се в политическо изгнание из света и Западна Европа и конкретно във Франция след първия дълбоко скриван византийски преврат и робство на България (518 – 681).
    http://bezistena.blog.bg/history/2018/05/28/mistichnite-i-fenomenni-frankski-jreci-krale-ot-merovingite-.1610576#last_commen

    Иван Дунчев май 28, 2018 23:48 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title