Още

    5 твърде напреднали древни структури, които все още ни учудват

    1. Гьобекли тепе, Турция

    Загадъчният археологически комплекс е с кръгла форма и има височина от 15 метра и диаметър 300 метра. Открит е при проучване през 60-те години, когато археолозите откриват серия от варовикови плочи и стълбове с Т-образна форма, някои от които били високи над 10 метра. Заинтригувани от тази внушителна находка, изследователите извършват тестове и откриват, че археологическият комплекс е на най-малко 11 000 години (или 6000 години по-стар от Стоунхендж). Още по-странното е, че освен, че тогава хората не са разполагали с основните инструменти, тази напреднала структура е изградена на място без близък воден източник.

    Всъщност цялата подредба на огромните камъни като че ли е била с някаква церемониална цел, тъй като в близост не са открити останки от стени, огнища или къщи, които да хвърлят сянка върху начина на живот на близките обитатели. Поради тази причина Гьобекли тепе е наричан „най-старият храм, построен от човека“ или дори „най-старата постройка“.

    2. Йерихон, Палестинска автономия

    За Йерихон се твърди, че е „най-старото постоянно обитавано селище“. Градът е свидетелство за триумфа на човешката „подредена“ цивилизация. Йерихон бил обитаван от номадски ловци, които изградили къщите си в центъра му. Този невероятен преход от номадските традиции към уседналия начин на живот е очевиден благодарение на доказателствата, че в Йерихон са се отглеждали пшеница и ечемик, както и на откритите кремъчни остриета и сърпове.

    Тези внушителни останки се допълват от наличието на още по-великолепни руини, включително на една огромна стена с дължина 800 метра с отбранителна кръгла кула с диаметър 10 метра. Археолозите дори са открили останките на още по-голямо селище, построено на същото място през 7000 година пр.н.е, след като основният град-майка бил унищожен при пожар.

    3. Хипогеум „Хал Сафлиени“, Малта

    Хипогеум „Хал Сафлиени“ е единственият известен праисторически подземен храм в света. Открит е съвсем случайно през 1902 година, когато няколко мъже пробивали цистерни за ново жилищно строителство. Хипогеумът има три нива, като най-ниското започва на 10.5 метра под земята. Съдейки по времето, в което е построен, археолозите решават, че тези подземни камери са издълбани с помощта на съвсем елементарно оборудване – кремъци, камъни и рога. Интересното е, че от гледна точка на архитектурата, много от подземните камери наподобяват тогавашния стил на надземните мегалитни храмове.

    Хипогеум „Хал Сафлиени“ вероятно първоначално е бил построен като подземно светилище, но по-късно се е превърнал в костница, съдейки по откритите кости на над 7000 души. Най-интересното за това място обаче са невероятните му акустични свойства.

    4. Нюгрендж, Ирландия

    Нюгрендж не е толкова популярен, колкото „братовчед“ си Стоунхендж, но истината е, че е по-възрастен както от него, така и от пирамидите в Гиза, но пък не е по-малко загадъчен. Първоначално свързан с митичните крале и богове, обитавали хълма Тара, Нюгрендж ясно показва добрата инженерна мисъл на обитателите в района. Могилата покрива площ от 1 акър като вътрешният проход, който е дълъг 16 метра свързва едната й страна с централната камера и допълнително се разклонява в три части. Цялата могила е покрита с купчина камъни, които според археолозите тежат 220 507 тона.

    Що се отнася до загадъчната част на обекта – въпреки абсурдната ширина на структурата, могилата пази останките на само 5 души. Освен това, историците и археолозите все още не са наясно как са били пренасяни тези огромни и тежки камъни? Колко хора са участвали в строителството (особено предвид ниското население в района). Защо някои камъни са украсени?

    5. Пон дьо Гар, Франция

    Пон дьо Гар е с височина от 49 метра и е дълъг 274 метра. Той гордо показва архитектурните и инженерни способности на римляните. Проектиран (някъде през средата на 1 век) за снабдяване с прясна вода на град Ним, този акведукт е само част от масивна инфраструктура, свързваща града с водния източник (река Гардон).

    Археолозите смятат, че целта му е била постигана успешно, тъй като считат, че са се пренасяли по 409 литра вода на човек дневно, а град Ним по онова време е бил дом на над 50 000 души.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови