1. Обсадата на Мегидо
Едно от първите записани военни сражения в историята, битката при Мегидо, довежда до изтощителна месечна обсада. Конфликтът започва през 15 век пр.н.е, когато египетският фараон Тутмос III предвожда войските си към териториите на днешна Палестина, за да потуши бунт на няколко месопотамски града. Двете армии се сблъскват в близост до град Мегидо, а самият фараон се бие на фронтовата линия. Египтяните обаче започват да ограбват вражеските лагери като по този начин губят време и дават възможност на противниковата армия да се върне към сигурността на градските укрепления.
Тогава Тутмос III създава обсадни линии и прекъсва целия трафик към и извън града. Обсадата продължава 7 брутални месеца, докато обградените започнали да измират от глад и болести. Тогава лидерите на града започват да изпращат своите собствени синове и дъщери да молят за мир. След като умиротворява околните региони, Тутмос пощадява Мегидо в замяна на обет за лоялност от оцелелите в града.
2. Обсадата на Виксбърг
Както битката при Гетисбърг, така и обсадата на Виксбърг е една от повратните точки по време на Гражданската война. Безизходното положение започва през май 1863 година, когато генерал Юлисис Грант хваща в капан войските на офицер Джон Пембъртън в град Виксбърг, Мисисипи. След като прави няколко неуспешни нападения над вражеските войски, генерал Грант заповядва на хората си да изкопаят окопи и да обсадят града.
За да избегнат масово убийство, много от цивилните граждани на Виксбърг са принудени да търсят подслон в пещерите. В опита си да прекрати конфликта по най-удобния за него начин, генерал Грант заповядва да бъде изкопан тунел и да бъдат взривени мини под укрепленията на града. Без подкрепление и само с оскъдните неща, с които разполага, армията на Пембъртън капитулира на 4.07.
3. Обсадата на Тир
През 332 година пр.н.е. вниманието на Александър Велики е привлечено към древния град Тир, малък остров разположен близо до югоизточния бряг на Ливан. Александър Велики и неговите 35 000 души притискат армията на Тир, но градът има силен флот и достатъчно запаси, за да издържи дълго време. Освен това, разполага и с крепостни стени, високи около 50 метра. Тъй като няма възможност да се приближи достатъчно, за да превземе града по традиционния начин, Александър Велики решава да го обсади. Той заповядва на хората си да използват дървен материал и камък, за да изградят път, който да свърже острова с континента.
Щом мостът е достатъчно близо до Тир, хората на Александър Велики успяват да бомбардират градските стени. След 7-месечна обсада армията на Александър унищожава укрепленията и превзема острова с брутална атака. Интересното е, че около пътя, построен от войниците, по-късно се събира пясък и кал, които с времето променят остров Тир и го превръщат в полуостров.
4. Обсадата на Кандия
Тази обсада, продължила 2 десетилетия, започва през 17 век в Кандия – названието на остров Крит, когато той е колония на Венецианската република. През 1645 година османска армия от 60 000 души пристига на остров Крит и започва да опустошава селските райони. След като завладяват голяма част от земята, османците се отправят към столицата Кандия през 1648 година и създават сложна мрежа от обсадни линии.
Въпреки че правят множество нападения и бомбардировки, турците не успяват да нанесат решителен удар. Гражданите на Кандия, много от които прекарват голямата част от живота си под блокада, винаги успяват да отблъснат османската армия. Едва когато Кандия е превърната в руини и оцелели остават само няколко хиляди войници, градът се предава. Обсадата на Кандия продължава цели 21 години и 4 месеца.
5. Обсадата на Ленинград
Обсадата на Ленинград по време на Втората световна война служи като ужасяващ пример за това какво една военна блокада може да причини на цивилното население. Немските сили достигат до града през 1941 година като част от операция „Барбароса“ – изненадваща атака срещу Съветския съюз. Стремейки се да избегнат масови убийства и буквално касапници, нацистите не правят сериозни опити да превземат Ленинград със сила. Вместо това Адолф Хитлер избира жестоката алтернатива да обсади града и да го обрече на глад.
Трите милиона граждани на Ленинград са хванати неподготвени и не разполагат с достатъчно ресурси, за да издържат на по-продължителна блокада. Много скоро те са принудени да се борят с глада, ниските температури и болестите. Хората започват да ядат всичко – от лепило за тапети до кожа за обувки, а някои дори прибягат до канибализъм. Въпреки тези ужасяващи условия, гражданите на Ленинград успяват да издържат на обсадата, продължила 872 дни – от септември 1941 до януари 1944 година. И все пак, дори в победата, обсадата се оказва огромна трагедия – до момента, в който градът е освободен от Червената армия, милиони руснаци, повечето от които цивилни, загиват.
6. Обсадата на Картаген
Конфликтът започва като част от Третата пуническа война – последната от поредицата сблъсъци между древните римляни и финикийския град Картаген. През 149 година пр.н.е. римска армия, предвождана от Публий Корнелий Сципион Африкански пристига в Северна Африка с намерението да унищожи Картаген веднъж завинаги. Достигайки до 20-метровите стени, римляните обграждат града, създават лагер и започват обсадата.
Жителите на Картаген превръщат града в оръжеен склад и добавят към армията си цивилни граждани и роби. Според древния историк Апиан, жените от Картаген режели косите си, за да могат да бъдат използвани като въжета за импровизирани катапулти. Изправени пред такова ниво на съпротива, римляните поддържат обсадата в продължение на три дълги години. Когато стените най-сетне са унищожени през 146 година пр.н.е. на войниците на Публий им се налага да се сражават по градските улици в продължение на 6 дни и нощи, преди да надвият съпротивата. В края на битката 700-годишният град е в руини, а оцелелите 50 000 души са продадени в робство.
Източник: history.com
