Колкото и да е странно, но именно ядреното оръжие е онзи сдържащ фактор, благодарение на който в продължение на 70 години нито един въоръжен конфликт не се разраснал до такива мащаби, че да обхване целия свят. Всички съзнават, че една Трета световна война ще бъде нещо ужасно. Както казва Айнщайн: „Четвъртата световна война ще се води с камъни и тояги“. Но все пак имало много ситуации, когато планетата била буквално на една крачка от военна катастрофа.
Суецката криза 1956 г. Тогава президентът на Египет Гамал Абдел Насър публично „приватизирал“ Суецкия канал, заявявайки, че принадлежи на неговата страна. Номиналните собственици на канала по онова време били Франция и Великобритания. Действията на Египет предизвикали силното им недоволство. Те подкрепили Израел, който също имал претенции към египтяните. Еврейската държава превзела със сила Синайския полуостров – но тук внезапно се намесил СССР. Никита Хрушчов заплашил, че ще изтрие от лицето на земята Париж и Лондон с ядрени бомби.
Това бил един от редките случаи, когато САЩ застанали на страната на Египет и Съветския съюз. В резултат войските на Израел, Франция и Великобритания били принудени бързо да напуснат Синайския полуостров и да дадат Суецкия канал на Насър.
Конфликтът в Германия – 1961 г. Никита Хрушчов искал да предаде целия Берлин на ГДР. Затова настоял американците и англичаните да напуснат града. Компромис не бил постигнат, което довело до издигането на прословутата Берлинска стена. Противниците се подготвили за въоръжен сблъсък. На 13 септември два съветски изтребителя дори открили предупредителен огън по американски транспортни самолети.
На 26 октомври 1961 г. на контролно-пропускателния пункт „Чарли“ (прословутия „Чек-пойнт Чарли“) съветските и американските танкове в продължение на 72 часа се държали взаимно на прицел. Президентът на Франция Шарл дьо Гол поканил съветския посланик в Париж и го осведомил, че е възможно да избухне ядрена война. Посланикът отговорил: „Значи, ще умрем заедно!“
Но точно тогава, на 30 октомври 1961 г., на полигона „Сухой нос“ на остров Новая земля СССР успешно изпробвал най-мощната ядрена бомба в света – АН602, наричана още „Цар Бомба“. Нейната мощност била 58.6 м мегатона (тоест, равна на 58.6 милиона тона тротил). За сравнение – бомбата над Хирошима била 20 килотона (20 хиляди тона тротил). Това и до днес е най-мощното изпитано взривно устройство в историята на човечеството. Бомбата е записана в Книгата на рекордите „Гинес“.
Тази демонстрация явно показала какво очаква планетата при ядрена война. Конфликтът бил уреден с мирни средства.
Кубински страсти – 1961 г. След като Фидел Кастро победил в Куба, той решил да усили геополитическата роля на своята държава. Резултатът от преговорите между „Острова на свободата“ и СССР била операция „Анадир“. Тя представлявала тайни доставки със съветски кораби на оръжие за Куба, включително ядрени ракети Р-12 и Р-14.
След като били разгледани снимки, извършени от разузнавателен самолет U2, в САЩ изпитали сериозна тревога. Американски военни кораби обкръжили Куба и се приготвили за въоръжена атака. Руснаците също повишили нивото на бойна готовност на своите въоръжени сили. До излитането на бомбардировачите с ядрените бомби оставала само една крачка. Но изведнъж страстите утихнали.
Американският президент Джон Кенеди се свързал с Никита Хрушчов по телефона. Двамата се споразумели, че СССР ще изтегли своите ракети от Куба, а САЩ техните – от Турция. С това споразумение завършила Кубинската ракетна криза.
Северното „Гигантско копие“ – 1969 г. Нещо подобно се случило и през октомври 1969 г. Тогава американският президент Ричард Никсън изпратил 18 самолета B-52 с ядрени бомби от Канада към северните съветските граници, за да принуди СССР да оттегли своите военни инструктори от Виетнам. Операцията била наречена „Гигантско копие“. Но руснаците с нищо не показали, че се впечатляват от заплахата. Тя не била спомената нито в съветските вестници, нито в някакви дипломатически изяви или документи. Ако не било категорично установено, че съветските радио-локационни станции са засекли американските бомбардировачи, можело да се помисли, че руските военни просто не са ги забелязали. Бомбардировачите 3 дни изпитвали възможностите на съветските радари, след което били върнати в базите им.
Войната на Съдния ден – 1973 г. По време на въоръжения конфликт между Израел, Сирия и Египет през октомври 1973 г., който получил названието „Войната на Съдния ден“, еврейската държава публично обявила готовността си да използва ядрено оръжие.
Днес почти всички военни историци смятат, че в действителност това бил рекет към САЩ, за да бъдат принудени американците да увеличат доставките на оръжие за Израел. Замисълът сполучил.
Турски марш – 2015 г. На 24 ноември турски изтребител F-16 свали руски бомбардировач Су-24. Турците се аргументираха, че руският самолет бил нарушил границата. Така държава, член на НАТО и съюзник на САЩ, открито атакува руски боен самолет. Основателна причина да бъде започната тотална война на унищожаване.
Но планетата имаше късмет. НАТО заяви, че не участва в този конфликт и призова двете страни към сдържаност. Русия забрани вноса на домати от Турция, а на своите туристи да посещават турските курорти. За около 7 месеца загубите на Турция достигнаха 11 милиарда долара.
В края на юни следващата 2016 годинат Ердоган писмено поднесе извинения за гибелта на руския пилот, на чието семейство Турция изплати компенсация. Малко след това, през юли срещу турския президент беше извършен неуспешен опит за преврат. Една от най-разпространените версии за събитията е, че той е бил предупреден от руското разузнаване. Дали е така или не, естествено, никой не знае – но факт е, че оттогава връзките между Русия и Турция станаха най-приятелски за цялата история на техните взаимоотношения.
