На 4 септември 1886г, известният водач на апачите чирикауа Джеронимо и малка група негови последователи се предават на американската армия в Аризона. Неговата капитулация бележи края на големите кампании по време на индианските войни, но преди това години наред той е нещо като знаменитост заради своето опълчение и способността му да избягва като призрак американците и мексиканците. Представяме ви седем забележителни факта за живота и легендата на Джеронимо.
1. Произходът на името му е спорен
Мъжът, който се превръща в най-страховитият индиански предводител на 19-и век, е роден през 1820-те в Бедонкохе, най-малката група от апачите чирикауа, населявало териториите на днешни Ню Мексико и Аризона. Той получава името Гоякла (Прозяващият се), но като младеж си печели прякора Джеронимо, след като се отличава в нападенията срещу мексиканците. Източникът на това име е обект на дебати и до днес.
Някои историци смятат, че произходът се крие у виковете на изплашените мексикански войници, които се молели на католическия св. Йероним. Други твърдят, че е просто мексикански прякор или погрешно изписване на Гоякла.
2. Съпругата и децата му са избити когато е още млад
Джеронимо израства в период на горчив конфликт между апачите чирикауа и мексиканците. В отговор на постоянните набези на апачите за събиране на коне и провизии, мексиканското правителство започва да напада селищата на индианците и предлага пари за скалповете им.
През 1851г, докато Джеронимо и няколко други воини са в град Янош на търговска мисия, полковник Хосе Мария Караско и около 400 мексикански войници плячкосват лагера им и избиват повечето от живеещите там. Когато Джеронимо се връща по-късно вечерта, той заварва майка си, жена си и трите им деца убити. След клането той се заклева да отмъсти на Мексико и предвожда поредица от кървави нападения на войници и селища.
3. Три пъти успява да избяга от индиански резервати
През 40-те и 50-те години на 19-и век, Мексикано-американската война и покупката на Гадсден поставят апачите чирикауа в границите на разширяващите се Съединени американски щати. Джеронимо и апачите свирепо се противопоставят на белите заселници, но след няколко години война с американците, нямат друг избор, освен да договорят мир. До 1876г повечето апачи са изпратени в Сан Карлос – негостоприемен резерват в Аризона.
Джеронимо избягва резервата до 1877г, когато е заловен от и окован във вериги. Опитва да се занимава със земеделие, но също като мнозина от сънародниците си, копнее за свобода. Заедно със свои съюзници, той успява да извърши три бягства от резервата между 1878 и 1885г. Всеки път ренегатите бягат на юг и изчезват в планините, след което се появяват отново в мародерски експедиции от двете страни на границата между САЩ и Мексико.
По време на второто си бягство през 1882г, Джеронимо устройва дръзко нападение на резервата и принуждава стотици апачи да се присъединят към него – някои от тях под заплаха да бъдат застреляни. До третото си бягство през 1884г, индианецът вече си е спечелил безпрецедентна репутация и за него се носят страховити истории – истински и измислени – из цяла Америка.
4. Последователите на Джеронимо са му придавали свръхестествени способности
Макар често да упражнява значително влияние върху апачите, Джеронимо никога не е бил племенен вожд. Сред чирикауа, той е по-известен с уменията си на шаман или човек на медицината. Последователите му смятали, че той притежавал необикновени сили, включително способности да лекува болните, да забавя времето, да избягва куршуми, да предизвиква бури и дори да наблюдава събития на огромни разстояние.
При един случай, описан от Джейсън Бецинез, няколко воина седели край лагерния огън по време на експедиция, когато Джеронимо внезапно получил усещане, че американците нападат основния им лагер. След като пристигнали на мястото няколко дни по-късно, те открили, че Джеронимо бил прав и американците вече били спечелили битката.
5. Близо четвърт от американската армия участва в последното преследване на Джеронимо
На 7 май 1885г Джеронимо и 135 мъже, жени и деца апачи бягат от резервата за последен път. Известният войн тогава минава 60-те години, но е по-упорит от всякога, често карайки групите си да изминават по 100км на ден, за да избегнат американската кавалерия и апаче скаутите по петите им.
През следващите няколко месеца Джеронимо и хората му нападат безброй мексикански и американски селища, убивайки няколко цивилни. Едва не се предават през март 1886г, но Джеронимо и 40 негови последователи се отказват от уговорката в последния момент и се измъкват посред нощ. Скоро индианците се оказват преследвани от 5000 американски войници – почти четвърт от редовната американска армия – и около 3000 мексиканци.
Джеронимо успява да избегне и двете армии повече от 5 месеца, но през август индианците се изтощават от живота в бягство. На 4 септември 1886г той най-после се предава на генерал Нелсън Майлс в Аризона. Сваляйки оръжието си, той остава последният индиански водач, официално предал се на американската армия.
6. 23 години е военнопленник
След като се предават, Джеронимо и апачите чирикауа – включително апачите скаути, които са помагали в преследването им – са осъдени на къртски труд във военни лагери във Флорида. Индианците по-късно са преместени в Алабама, а след това във Форт Сил, Оклахома. Въпреки множеството им молби за резерват на Запад, те остават военнопленници до края на живота на Джеронимо.
Докато годините минават, Джеронимо се занимава със земеделие и припечелва от популярността си, продавайки автографи, бастуни, лъкове и други предмети на американски туристи.
7. Джеронимо участва в встъпителния парад на Теодор Рузвелт
Най-известната публична проява на Джеронимо е на 4 март 1905г, когато участва в парада на Теди Рузвелт във Вашингтон. Обграден от още петима индиански водача, възрастният войн язди пони по Пенсилвания авеню, предизвиквайки викове от орда на „Ура за Джеронимо!“ от зрителите.
Пет дни по-късно индианците получават възможност да говорят лично с Рузвелт в Белия дом. Джеронимо – все още военнопленник – се възползва от това, за да пледира за изпращането на хората му в родните им земи на Запад. До тогава са минали почти 20 години откакто Джеронимо се е предал, но Рузвелт отказва молбата му от страх, че отново ще избухне война.
Федералното правителство освобождава апачите чирикауа през 1913г – четири години след като Джеронимо умира от пневмония.
