Кърмене
Богатите римлянки обикновено не кърмели децата си. Вместо това, те възлагали тази задача на детегледачки или дойки – най-често робини или наети специално за целта жени. Древният лекар Соран от Ефес твърдял, че млякото на дойките било подходящо за първите дни след раждането, когато майката е прекалено изтощена, за да кърми, но не одобрявал факта, че дойките заменяли цялостната функция на майката.
Римските лекари били на същото мнение – те смятали, че майчиното мляко е най-доброто – както за здравето, така и за изграждането на характера на детето. Те смятали, че жените, които не кърмели децата си, били мързеливи, суетни и неестествени майки, които се интересували единствено от опасността да навредят на фигурата си.
Детство
Детството минавало изключително бързо за римските девойки. Според закона те трябвало да се омъжат на около 12-годишна възраст, като по този начин голяма част от детството им бивала отнета. В навечерието преди сватбата от момичето се очаквало да изостави (да хвърли настрана) всички детски предмети, включително играчките си.
Същите тези играчки били погребвани заедно с девойката, ако по нещастие тя загинела преди достигане на подходящата за брак възраст.
Попечителство
Разводите били бързи, лесни и често срещани в древен Рим. Бракът бил лепилото, свързващо обществото и бил използван за закрепване н политическите и личните връзки между семействата. Въпреки това, браковете лесно можели да бъдат прекратени, когато вече не били полезни за едната или другата страна.
За разлика от днес, в древен Рим нямало правна процедура, чрез която двама души да се разведат. Бракът приключвал, когато съпругът (или по-рядко жената) поискала това да се случи. Бащите също можели да поискат развод от името на дъщерите си, благодарение на факта, че те запазват попечителството над дъщерите си дори след техния брак. Това позволявало на семейството на съпругата да си възвърне всякаква зестра, запазвайки семейното богатство непокътнато. И все пак – съпрузите можели да се възползват от зестрата и да не я върнат, ако (според тях) съпругите им били неверни.
Понякога жените били разубеждавани да не напускат съпруга си, поради факта, че римската правна система работела в полза на бащата, а не на майката в случаите на развод. Всъщност римските жени изобщо нямали законни права над собствените си деца. Майките получавали попечителство над децата само в случаите, в които това било по-удобно за бащата.
Външен вид
Римските жени били под огромен натиск да изглеждат добре. Отчасти това се дължи на факта, че римляните вярвали, че външният вид на жената служел като отражение на съпруга ѝ. Заради непрестанните опити да изглеждат красиви, козметичната индустрия в Рим процъфтявала. Били създадени необикновени методи и рецепти, включително пилешка мазнина и лук за лечение на петна, стридите се използвали като ексфолиант, а крокодилската тор се използвала като вид руж.
Образование
Образованието на жените било спорен въпрос в древен Рим. Повечето момичета изучавали четене и писане в училищата, докато някои семейства отивали по-далеч и наемали частни учители, които да преподават по-напреднала граматика или гръцки език на дъщерите им.
Всичко това имало за цел да улесни бъдещата роля на жената в управлението на домакинството и да я направи по-грамотна, за да бъде достатъчно добър спътник в живота на съпруга ѝ. И все пак, много римляни смятали, че прекалено много образование може да превърне жената в претенциозен родител.
Ролята на жената в политиката
Римските жени не получавали правото да се кандидатират за политическа служба, но можели да повлияят върху резултатите от изборите. Съществуват множество изображения, които показват, че жените са можели да настояват пред обществото за подкрепа на определени кандидати.
Съпругите на политиците от друга страна играели роли, които почти не се различават от тези на съвременните президентски съпруги. Много римски императори изграждат своя идеален имидж, благодарение на своите съпруги, сестри, дъщери или майки. Различни монети и изображения били създавани, за да представят семейството на императора като хармонично, а членовете му тясно свързани помежду си, независимо как било в действителност.
Съпругите на императорите
В литературата и киното съпругите на римските императори са представяни като жени, които не се спирали пред нищо, докато не отстранят онези, които заставали на пътя им (най-често убивайки ги с отрова).
Ливия Друзила, съпругата на Октавиан Август, го убива след 52-годишен брак, отравяйки храната му. Агрипина прави същото – убива съпруга си Клавдий, изсипвайки отрова в храната му. Валерия Месалина – третата съпруга на император Клавдий пък е запомнена с това, че често заповядвала смъртта на всеки, който сметнела, че е неин враг.
Независимо от това дали съпругите на императорите действително са ги отравяли или не, тези истории всъщност повдигат въпроса – колко близки са били римските жени до властта? И както Нанси Рейгън казва веднъж: „В продължение на 8 години спях до президента и ако това не е специален достъп, не знам как по друг начин може да бъде наречено“.
