- Франц Кафка
През целия си живот Кафка публикува само няколко кратки произведения. Завладян от чувството си за неувереност, той изгаря огромен брой от своите творби и тъй като бил наясно със здравословните си проблеми, иска от приятеля си Макс Брод да унищожи всички негови ръкописи след смъртта му. Кафка умира от туберкулоза на 41-годишна възраст, а Брод, вярвайки, че произведенията на Кафка заслужават да бъдат споделени със света, публикува най-важните от тях, сред които са „Процесът“, „Замъкът” и „Америка“.
- Владимир Набоков
Преди смъртта си през 1977 година Владимир Набоков оставя части от романа си, oзаглавен „Оригиналът на Лаура“ на съпругата си Вера с инструкциите те да бъдат унищожени след кончината му. Вера не могла да изпълни обещанието си и преди своята смърт предава романа на единствения им син – Дмитри. През 2008 година Дмитри решава, че е време непубликуваните произведения на баща му да бъдат издадени. Той „сглобява“ романа от всичките чернови, които Набоков е оставил, но за съжаление критиците накрая споделят, че романът наистина е трябвало да бъде унищожен, както е искал авторът му.
- Николай Гогол
Успехът на романа „Мъртви души“ превръща Гогол в бащата на руския реализъм. Религиозният Гогол чувствал, че трябва да напише втори и трети том на най-почитаното му произведениe, но за съжаление се намирал в такъв период от живота си, в който въображението му започвало да го напуска и той прекарва години в опити да продължи „Мъртви души“, само за да види, че постигнатото не му носи никакво удовлетворение. Отчаян, Гогол решава, че Бог не одобрява произведенията му и започва да търси духовен водач, когото открива в лицето на отец Константиновски. Той от своя страна убеждава писателя през 1852 година, че творбите му не са достатъчно добри и го окуражава да изгори ръкописа на втората част на „Мъртви души“. Десет дни по-късно Гогол умира.
- Клод Моне
През 1908 година непосредствено преди да представи своите картини в Париж, Моне ги унищожава. Създаването им му отнема цели три години, а изложбата е рекламирана и подготвена, но в последния момент Моне решава, че не иска това. Въоръжавайки се с нож и четка за рисуване, той съсипва около 15 от най-големите си творби. Това не е единственият път, в който художникът предприема такива драстични мерки. Перфекционист по природа, малко преди смъртта си, Клод Моне използва помощта на своята снаха Бланш и заедно унищожават 60 картини, които той е съхранявал в студиото си, но не е искал да са част от неговото културно наследство.
- Джерард Менли Хопкинс
Хопкинс е един от най-иновативните викториански поети, но големият успех идва едва след смъртта му. За съжаление най-ранните му произведения са изгубени завинаги, когато поетът ги изгаря през 1868 година, след като става йезуит, желаейки да насочи енергията си към религията, а не към изкуството. В продължение на 7 години той обръща гръб на писането, но през 1875 е вдъхновен от корабокрушението на кораба „Deutschland”. В резултат на това той пише една от най-известните си книги „The Wreck of the Deutschland”, с която се връща към литературата.
- Джон Балдесари
През 1970 година Балдесари решава, че за да навлезе в нова фаза от артистичния си живот, трябва да унищожи всички свои ранни произведения от периода 1953-1966 година. Той нарича това „The Cremation Project” и моли някои от своите студенти от Университета в Калифорния да му асистират. Процесът е заснет като част от неговата художествена кариера. Когато всичко е превърнато в пепел, той я събира в урна.
- Франсис Бейкън
Франсис Бейкън е един от най-влиятелните художници на 20 век. Неговите творби са предизвикателни, често играейки си с религиозни образи и достигайки до границите на приемливото. През 1944 година той решава да разруши повечето от ранните си сюрреалистични произведения, вярвайки че те не изразяват мирогледа му. В по-късните си години той изразява съжаление за загубата на някои от тях.
