Изумително е, че някои от изразите, които използваме днес, датират отпреди 3000 години. Много от тях са дошли от Древна Гърция или Древен Рим – цивилизации, доминирали света по онова време. Не малко фрази сме взели и от Библията – най-продаваната и най-разпространената книга в света.
Произходът на тези 10 често използвани израза се корени в интересни истории, които сега ще разгледаме, започвайки от легендата за безсмъртен мъж с едно слабо място.
1. Ахилесова пета
Когато говорим за „ахилесова пета“, знаем че се има предвид някаква слабост. Тази слабост може да е физическа, емоционална или психическа.
Изразът идва от древногръцката митология, по-точно от историята за Ахил. Всички сте гледали поне един филм за Троянската война и сте малко или много запознати с това име. Майката на Ахил го потопила в река Стикс като бебе и така му дала нечовешка сила и безсмъртност. Той се превърнал във велик шампион – най-добрият боец на гърците през Троянската война. В един фатален ден обаче, стрела от лъка на принц Прис, според легендата ръководена от самия бог Аполон, го поразила в петата и го убила.
Но чакайте, нали трябваше да е безсмъртен? Не точно. Когато майка му го потопила в реката като бебе, тя го държала за едната пета, която не била окъпана в магическите води и останала единствената част от тялото на Ахил, която не е защитена.
2. Лъжливото овчарче
Днес използваме тази фраза, когато говорим за някой, който се оплаква без да има защо или иска помощ, а не се нуждае от такава. Но кое е това овчарче? Идва от една басня на Езоп.
Езоп бил бивш гръцки роб в края на 6-ти век пр.Хр. който написал (или събрал) стотици басни, познати общо като басните на Езоп. Една от тях разказва за младо овчарче, на което му било скучно да пази овцете по цял ден.
Веднъж, за да внесе малко разнообразие, овчарчето изтичало до селото, викайки „Вълк! Вълк!“. Селяните побързали да се притекат на помощ и някои дори останали да пазят. Получило се! Момчето вече имало с кого да си говори и повторило този номер няколко дни по-късно. Селяните отново дошли и отново не заварили вълк. Тогава, нещастието наистина се случило – вълк излязъл от гората и нападнал овцете на момчето. То извикало селяните за трети път, но на тях вече им било омръзнало от номерата му и не дошли.
Моралната поука от тази история според Езоп е, че на лъжеца не му вярват, пък дори и да казва истината.
