Мистерията на Деня на шегата е в това, че едва през 18-и век се появяват подробни записки за него. По това време обаче, обичаят вече е бил разпространен в северна Европа и то от векове. Как това се е случило, без да останат писмени сведения в историята?
Някои историци спекулират, че Денят на шегата датира от 1582г, когато Франция преминава от юлианския към грегорианския календар. Хората, които не чули веднага тези новини или не разбрали, че началото на годината се е преместило на 1 януари, продължили да празнуват в последната седмица на март до 1 април и станали обект на шеги и подли номера. На гърба им често залепяли хартиени риби и ги наричали „poisson d’avril“ (априлски риби).
Историците свързват 1 април и с древни фестивали като Хилария, празнуван в Рим в края на март, когато хората се дегизирали. Има и предположения, че Денят на шегата е свързан с пролетното равноденствие или първият ден на пролетта в северното полукълбо, когато Майката Природа си прави номера с хората като променя рязко времето.
Денят на шегата навлиза широко във Великобритания през 18-и век. В Шотландия, традицията се превърнала в двудневно събитие, започващо с „ловът на глупака“, когато хора били изпращани на различни несъществуващи задачи. На следващия ден пък продължавали с номера като закачането на фалшиви опашки или залепянето на надписи „ритни ме“ върху хората.
В днешно време хората стигат до крайности, опитвайки се да измислят най-голямата първоаприлска шега. Вестници, радиостанции, телевизии и уебсайтове всяка година се включват в традицията и съобщават за измислени събития.
През 1957г, BBC съобщават, че в Швейцария имало рекордно голяма реколта спагети и показват кадри с хора, които берат нудъли от дърветата. Хиляди зрители повярвали на репортажа. През 1985г, Sports Illustrated излъгали много то читателите си, когато публикували измислена статия за новобранеца питчър Сид Финч, който можел да хвърля бейзболната топка с 270км/ч.
През 1989г хиляди шофьори, каращи по магистралата извън Лондон, видели светеща летяща чиния да се спуска над града. Мнозина отбили, за да наблюдават НЛО-то. Летящата чиния накрая се приземила в близко поле, а местните се обадили на полицията, за да предупредят за инвазията. Когато един полицай се приближил до обекта, отвътре излязла сива фигура, а полицаят избягал. Накрая се оказало, че летящата чиния всъщност е балон с горещ въздух, направен от Ричард Брансън, 36-годишния председател на Virgin Records. Той комбинирал страстта си да лети с балон с любовта си към шегите.
На 1 април 1978г в Сидни пък се появил гигантски айсберг. Местните го очаквали, тъй като милионерът Дик Смит отдавна бил обявил как ще издърпа айсберг от Антарктида и явно бил успял. Той щял да натроши айсберга на ледени кубчета, които след това да продава за по 10 цента. Лека по лека айсбергът стигнал до пристанището, а цялото събитие било отразявано от медиите. Тогава обаче била разкрита тайната му. Завалял дъжд и отмил противопожарната пяна и крема за бръснене, от които бил направен айсберга, а отдолу останала само пластмасовата му основа.
Сутринта на 1 април 1974г жителите на Ситка, Аляска се натъкнали на ужасяваща гледка. Черен пушек се издигал от кратера на връх Еджком, отдавна заспал вулкан в съседство. Хората се изсипали по улиците, за да наблюдават вулкана, страхувайки се, че скоро може да изригне. За техен късмет, оказало се, че пушекът е дело на местен мъж, а не на природата. Шегаджията Порки Бикар запалил стотици стари гуми в кратера на вулкана, за да си направи майтап с хората. Според местна легенда, когато Света Елена изригнал шест години по-късно, един жител на Ситка писал на Бикар, че „този път е стигнал твърде далеч“.
На 29 март 1962 на брега на холандския град Зандворд било направено шокиращо откритие. Един мъж попаднал на малка статуя, която много приличала на онези от Великденския остров. Изглеждало, че океанските течения завлекли статуята през Южния Пасифик чак до Холандия. Находката станала световна новина, а експерт от Норвегия потвърдил, че това е автентичен артефакт от Великденския остров. На 1 април обаче, мъжът, който бил открил статуята, признал за шегата и обяснил, че сам бил оставил статуята там. На следващата година той основал Първоаприлското общество, което всяка година награждавало с малка бронзова статуя онзи, които били измисли най-добрите шеги.