Когато стане въпрос за безкрайността и космоса, тези факти могат да се опишат като трудни за осмисляне и дори абсолютно невероятни. Понякога имаме нужда да ни се напомня колко сме нищожни пред необятната вселена.
10. Смята се, че в познатата вселена има 70 секстилион звезди
Според проучване на австралийски учени, във вселената има 70,000,000,000,000,000,000,000 звезди. Изчислението е направено на базата на проучване на част от небето с помощта на два от най-мощните телескопи в света – в изследвания регион са открити 10 000 галактики.
9. Не само има планети, които се носят в космоса абсолютно самотни, но е възможно на тях да има живот
Междузвездните планети са се откъснали от своите слънчеви системи и е напълно възможно на тях да има живот. Според ученият Дейвид Стивънсън, ако на такава планета има водородна атмосфера, тя би могла да е достатъчно топла, за да има и вода на повърхността й.
8. Най-голямата галактика във видимата вселена е елипсовидната галактика IC 1101
Тя се намира на 1.04 милиарда светлинни години от Земята. Диаметърът й е 6 милиона светлинни години (1 светлинна година = 9.4 трилиона километра) и е дом на 100 трилиона звезди. За сравнение, в Млечния път има само 400 милиарда звезди и диаметър 100 000 светлинни години.
7. Милиарди частици неутрино преминават през всеки квадратен сантиметър от телата ни всяка секунда
Около 65 милиарда неутрино преминават през всеки квадратен сантиметър от Земята всяка секунда.
6. В Млечния път има поне 46 милиарда планети с размерите на Земята
Според ново изследване на НАСА и Калифорнийския университет, почти около всяка четвърта звезда обикалят планети като Земята. Изчислено е, че има поне 46 милиарда подобни на Земята планети, като изключим онези, които обикалят твърде далеч от слънцата си.
5. Астрономи откриха звезда диамант на 900 светлинни години
PSR J2222-0137 е с размерите на Земята и придружава бяло джудже близо до съзвездието Водолей. Температурата на тази звезда е изключително ниска – не повече от 2700°C. Това е най-студеният подобен обект, който учените са успели да засекат и понеже е с толкова ниска температура, въглеродът в звездата е кристализирал, също както при диамантите. Ще са ни нужни обаче 10 живота, за да стигнем до там.
4. Има огромна водна маса 100 000 пъти по-голяма от Слънцето, която се носи в космоса
Два екипа астрономи от Калифорнийския технологичен институт са открили най-големия воден резервоар в космоса на около 48 милиарда трилиона километра. Той съдържа поне 140 трилиона пъти повече вода, отколкото всички земни океани взето заедно и е 100 000 пъти по-масивен от Слънцето. Смята се, че черна дупка поглъща наблизо намиращата се материя и в процеса изкарва водни пари.
3. Най-големият обект във вселената е дълъг 6 до 10 милиарда светлинни години и не би трябвало да съществува
Структурата, Her-CrB GW, е по-голяма от теоретичния лимит за това колко голям може да бъде един обект. На практика не би трябвало да съществува. Обектът е открит през ноември 2013г от екип американски и унгарски астрономи.
2. Има огромен регион в космоса, където няма галактики и се смята, че е отпечатък от паралелна вселена
Студеното петно, както е наречено, е регион в космоса в посока на съзвездието Еридан, открит за първи път през 2004г. Смята се, че представлява просто едно огромно студено пространство. Според Лаура Мерсини-Хютън, това може да е отпечатък от паралелна вселена, предизвикан от квантово преплитане между двете вселени.
1. Нещо привлича Млечния път и милиони други галактики със скорост 22 милиона км/ч
Има струпване на галактики наречено ACO 3627, което се намира близо до центъра на огромна маса, кръстена „Големия магнит“. Този обект е толкова огромен, че придърпва нашата и милиони други галактики към себе си. Много от галактиките в ACO 3627 ще се сблъскат една в друга.
Бонус: Желязото в кръвта ни идва от ядрото на умираща звезда
Когато се погледнете в огледалото, знайте, че това, което виждате всъщност е съставено от звезден прах. Повечето атоми са се родили през първите няколко мига след Големия взрив. Когато първото поколение звезди са изгрели, те са били съставени предимно от единични електрони и протони. Тези звезди са превърнали водорода си в хелий и са имали доста кратък живот. Второто поколение звезди се е образувало от останките на първите, които са загинали в свръхнови и са разпръснали още повече елементи в космоса. Желязото се е образувало при такава експлозия.
