За почитателите на конспирациите, НАСА винаги е била любим обект на спекулации. За своята 60-годишна история, скандално секретната правителствена агенция е обвинявана във всичко, от инсцениране на кацането на Луната до прикриване на доказателства за извънземен живот и дори харченето на милиони долари за разработване на „космическа писалка“.
NASA може и да разполага с куп експерти и PR специалисти, готови да развенчават подобни митове, но през годините няколко малки мръсни тайни са успели да изплуват. Докато някои изглеждат неоспорими, други все още предизвикват спекулации.
Презаписват оригиналните записи на Аполо 11
Твърденията, че кацането на Луната е инсценирано витае в публичното пространство още от излъчването на първите кадри по телевизията. Когато през 2006г от NASA признаха, че не могат да открият оригиналните записи от кацането, подозренията, че всичко е било един театър, гръмнаха отново. Някои личности дори настояха за официално разследване.
Историята на агенцията обаче остава непроменена. Според Ройтерс, през 2004г, архив в Сидни е потвърдил на NASA, че липсващите записи са открити. Това се оказва фалшива информация, но задвижва глобално търсене на лентите. С откриването им, NASA се надява да получи по-чисти образи на кацането от тези, предадени по телевизията, които са били заснети с камера, насочена към монитор.
Днес повечето експерти в NASA смятат, че записите отдавна са изчезнали. Защо? Заради бюджетни съкращения. През 60-те и 70-те години е стандартна процедура след няколко години съхранение видеокасетите да се използват отново. Оригиналите вероятно са били част от партида с 200 000 касети, които са били магнитно изтрити.
Тайно са приютили бивши нацистки учени след Втората световна война
Всеки, учил история, може да потвърди, че международните афери след Втората световна война стават малко съмнителни. Сред целия хаос, ЦРУ работи усърдно върху операция Кламер – таен проект за вкарване на нацистки учени в космическите, военните и технологичните програми на САЩ.
Официалната цел на операцията е да попречи на нацистките учени да отидат в Съветския съюз. Докладът разкрива, че в Германия е намерен документ, наречен списъкът на Осенберг – каталог с имената на учени и инженери, които са работили за нацистите. САЩ вкарва повече от 1600 от тези германски учени и техните семейства да работят в страната. Там те работят по всичко, от свръхзвукови ракети то нервнопаралитичен газ и балистични ракети.
Когато детайли от операцията стават обществено достояние, реакциите са противоположни. Някои твърдят, че светът е щял да бъде различно място, ако нацистките технологии са били попаднали в ръцете на руснаците. Други обаче посочват лицемерието, личащо си между тайната операция Кламер и доста публичните нацистки процеси, както и това, че учените са се измъкнали, без да платят за своите престъпления.
Стажант е откраднал лунни камъни и метеорит от Марс и е правил секс върху тях
През 2002г Тад Робъртс, стажант в NASA, е просто поредното момче, опитващо се да впечатли приятелката си. Двамата, заедно с техен приятел, проникват в космическия център Джонсън и задигат 300кг лунни камъни. Робъртс и съучастниците му се опитват да продадат камъните на черния пазар, където са оценени на $21 милиона, но не преди двойката да ги положи върху спалнята си и да прави секс отгоре им.
Тримата са заловени и се признават за виновни, като Робъртс е осъден на 8 години затвор. Присъдата е толкова строга отчасти заради замърсяването на камъните, което ги е направило негодни за изследване, както и заради унищожаването на ръчно написани записки от десетки години по време на обира.
Отказали са да застраховат астронавтите от Аполо
Имайки предвид, че астронавтите са инженери, биолози, математици, физици, учени, механици, пилоти и каквото друго налага мисията им, не е изненадващо, че разбират и малкото нещо, наречено търсене и предлагане.
В месеците преди легендарната мисия Аполо 11, Нийл Армстронг и екипажът му подписват стотици автографи, но най-важните от тях са онези върху пликове, подписани и отбелязани на важни дати.
Когато NASA не прави застраховки живот на астронавтите си, мъжете изпращат автографи на своите приятели и роднини, за да могат те да ги продадат в случай на най-страшното. Тази тяхна постъпка е напълно оправдана – оказва се, че NASA са имали план да прекъснат комуникацията с Аполо 11, ако астронавтите останат на Луната. Никсън дори е имал предварително написана реч.
Астронавтите им не винаги се завръщат щастливо
Програмата за астронавти на НАСА е невероятно тежка. След десетилетия академична и професионална подготовка, кандидатите трябва да притежават и специфични физически характеристики. Да не говорим и за откачената конкуренция. От зората на програмата е имало общо 257 астронавта. Ако притежавате всичко необходимо, шансът ви да ви изберат е едва 0.8%. И накрая, дори да станете астронавт, завръщането се оказва не толкова лесно.
След успеха на Аполо 11, Бъз Олдрин изпитва проблеми със завръщането към ежедневния живот. Той напуска NASA, развежда се, жени се отново, развежда се отново, изпада в депресия и се пропива, проваля се във военновъздушните сили и започва работа като продавач на коли (и то дори не особено добър; шест месеца не успява да продаде нито една кола). За щастие днес Олдрин не пие, пак е женен и живее щастливо.
Други негови колеги са минали по подобен път. Лиса Новак е обвинена в опит за убийство заради ревност след завръщането си към цивилни живот, а Джим Ървин посвещава живота си на търсенето на Ноевия ковчег. Един инженер дори е написал множество книги между 1988г и 1996г, предсказващи Въздигането.
Но някои преуспяват
Не всеки, видял звездите, се проваля обаче.
Джон Глен става щатски сенатор в Охайо за четвърт век и дори се кандидатира за президент през 1984г. Стори Мъсгроув работи като художник за Дисни и притежава компания за скулптури в Калифорния, а Скот Паразински изкачва Еверест.
Астронавтите пият урината си
Учените са измислили начин астронавтите да рециклират и кондензират отпадъчните води, потта и урината от животни, превръщайки ги в питейна вода.
Системата рециклира по 6000 тона вода за станцията всяка година и произвежда повече от руската система със сребърни йони. Руските космонавти отказват да пият урина, но американските им колеги явно нямат против. Дори използват и тяхната урина.
Астронавтите преминават и специално обучение как да се изхождат по голяма нужда в нулева гравитация. Заради безтегловността, тоалетните на космическата станция разполагат с вентилатори, създаващи всмукателна сила.
Астронавтите са обучавани да се облепят с тиксо
Всички сме изпитвали онова тегнещо чувство, когато сме затворени на тясно вкъщи в много лошо време. Сега си представете месеци да търпите най-досадните навици на съквартиранта си. Винаги подготвени, NASA имат официална процедура в случай, че астронавт откачи по време на мисия. Според документите, „колегите му трябва да облепят китките и глезените му в тиксо, да го завършат с парашутно въже и да му бият инжекция успокоително, ако е необходимо“.
Обвинявани са, че използват китова мас при сателитите си
Този мит привлече вниманието, когато The History Channel излъчи документален филм, в който се твърди, че „дори днес, китовата мас се използва от NASA. Телескопът Хъбъл работи с нея.“
NASA отговаря на обвиненията веднага, посочвайки, че в никакъв случай агенцията не използва китова мас при Хъбъл. Спекулациите обаче продължават и я има вероятността китовата мас да е била използвана в даден момент от изследването на космоса. Тя не замръзва при минусови температури, запазва плътността си при изключително високо налягане и никое друго познато вещество не може да я замести.
Не знаят нищо за жените
NASA все още е преобладаващ момчешки клуб, но участието на жените в космическата програма бележи голям напредък през годините. Агенцията спонсорира програми, насочени към жени и момичета и през 2016г новият випуск е съставен от 50% жени – рекорд за програмата. Номинираният за Оскар филм „Скрити числа“ през 2016г дори популяризира историята на три истински афроамерикански жени, които са били част от екипа човешки компютри на NASA при първите мисии.
Имайки предвид, че научни сфери като инженерството и физиката все още са доминирани от мъжете, това свидетелства, че жените все още са загадка за много от хората в NASA. Вероятно нищо не е толкова показателно за това, колкото когато група инженери се запасяват аз Сали Райд, първата американска астронавтка.
Те попитали Райд дали 100 тампона ще й стигнат за седемдневната мисия в космоса. Като допълнителен жест, те дори опаковали тампоните, като завързали кончетата им, за да не отлетят в безтегловност.
В днешно време инженерите няма защо да се тревожат. NASA окуражава своите жени астронавти да вземат хапчета, за да потискат менструацията си, тъй като отходните системи на борда не са проектирани да се справят с менструалната кръв.
