По времето на управлението на Леонид Илич Брежнев (упр. 1966-1982) в СССР, обозначавано днес, справедливо или не, с термина „застой“, една от радостите в ежедневието на хората бяха празничните трапези, организирани по всеки възможен повод – лични и семейни празници, рождени дни, сватби, Нова година, 8 март, 7 ноември и т. н. А понякога и без никакъв повод – просто за идеята близки и приятели да се съберат заедно и да прекарат весело няколко часа (понякога и няколко дни).
А празничните, особено новогодишните, трапези без прочутите съветски салати определено щяха да бъдат непълноценни и в известен смисъл безвкусни. За щастие такива „грешки“ просто не биваха допускани.
Тук трябва да се направи едно уточнение. Всеки източноевропеец, който е сядал, да речем, на средиземноморска или друг тип западноевропейска трапеза, е бил впечатляван от сравнително бедния избор на сервираните салати. Тоест, салати има – но в сравнение с източноевропейските, нашите балкански и особено с руските видове определено се чувства известен дефицит и има какво да се желае. На какво се дължи това?
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
