Преди фактическото си освобождение през 1878 г. част от български земи още веднъж преди това са много близо до придобиването на независимост от султанската власт. Това става по времето на османския отцепник Осман Пазвантоглу. През 90-те години на XVIII в. този човек, управляващ като независим владетел, става основна заплаха за Османската империя. Към неговите земи принадлежат територии в днешна Източна Сърбия, Северозападна и Централна България. Столицата му е непревземаемата видинска крепост. Той успява да обедини около себе си много от недоволните от султанската власт, като по този начин се превръща в главния изразител на революционните настроения в цяла европейска Турция.
Библиотеката на Пазвантоглу във Видин
Осман Пазвантоглу заема поста на видински паша. Произхожда от еничарски род, с корени в Босна и семейни владения във Видинско. От един момент нататък в Османската империя се дава правото на еничарите да се женят, а синовете им да наследяват тяхната видна длъжност – на най-силните и приближени до султана бойци – и тяхното имущество. Въпреки че по сан Пазвантоглу може да бъде определен като обикновен османски чиновник, макар и значително по-състоятелен от обичайното, той не се задоволява само с това. Иска му се да управлява сам и независим от когото и да било. В името на тази цел посвещава живота си. Какво прави, за да я осъществи?
Взима дейно участие в различни политически конспирации. Той е първият полунезависим османски владетел в историята, който оспорва легитимността на Османовата династия. Знае се, че в Османската империя от създаването ѝ до разпада ѝ през XX век властва една единствена династия – Османовата. Пазвантоглу пръв се заема да промени вековните традиции, опитвайки се да настани на трона в Истанбул своя приятел, наследствения владетел на Кримското ханство Чингиз Гарай. Татарските ханове, считащи себе си за потомци на великия Чингиз хан, също имат исторически претенции върху властта над турците. Този план обаче завършва с неуспех.
Осман Пазвантоглу и друг негов близък – гръцкият национален герой Ригас Велестенлис се наговарят за участие в освободително движение на потиснатите от султанската власт балкански народи. В известния химн, възпяващ борбата за свобода ( „гръцката Марсилеза“), Велестенлис подканя приятеля си Пазвантоглу да се хвърли в борбата срещу султана: „Паша, появи се незабавно на бойното поле/ въстанието е в мислите на твоите бойци.“ Ригас Велестенлис и Осман Пазвантоглу са членове на масонска ложа, част от друга по-голяма – „Общество на добрите братовчеди“ във Виена. Цел на тази ложа е освобождението на балканските народи по пътя на конспирацията. По този път тръгва по-късно и първото балканско освободително движение – гръцкото, с неговата „Филики Етерия“ („Дружество на приятелите“).
Освен на помощта на Чингиз Гарай и Ригас Велестенлис, Пазвантоглу много държи на добрите дипломатически връзка с френската държава. По това време, 90-те години, Френската република (Директорията) е символ на свободата и на борбата срещу всяка упадъчна, тиранична власт. Пазвантоглу успява да осъществи трайни дипломатически контакти с представителя на Директорията в Истанбул Жан-Франсоа Кара Сен Сир. Сен Сир му симптатизира, затова докладва в Париж, че за Франция издигането на Пазвантоглу ще значи бунтарите в Османската империя да вземат връх.
Стана въпрос за трите пътя за дипломатическо признание на независимата власт на Осман Пазвантоглу. Първият е чрез възкачването на трона в Истанбул на Чингиз Гарай. Вторият – чрез участие в освободителното движение, инициирано от масонската ложа и приятеля му Ригас Велестенлис, а третият – чрез помощта на Франция, където Пазвантоглу дори праща свои дипломатически представители, преговарящи от негово име, като независим от султана владетел на Видинско.
На Пазвантоглу му се помага от хора, недоволни от официалната власт. Как успява той да ги спечели? Това става най-вече по финансов път. Той намалява и премахва във владението си данъците, плащани от всички други османски поданици. Раздава земи на безимотните. Прокламира равноправие между мюсюлмани и християни. Успява да привлече в своята „държава“ десетки хиляди влашки поданици. Въпросните напускат доброволно влашкия княз, за да се заселят при Пазвантоглу. Това става, защото там данъците са много по-високи, отколкото при него.
Като най-явен израз на независимост при Пазвантоглу са собствените монети, които поръчва да се секат, а после с тях да се търгува в неговото владение. Тези монети са наричани сред населението „пазвантчета.“ На едната им страна има надпис на френски „Свобода“, а на другия – „Има само един Бог.“
Забележителен паметник на културата във владенията на Пазвантоглу е т. нар. „Сърцата джамия“. Осман Пазвантоглу нарежда на нейния връх да стои не традиционният за исляма полумесец, а стилизиран връх на пика (или сърце). Това е показателно за революционните нагласи и бунтовния дух на тази безкрайно интересна личност от балканската история.
За Осман Пазвантоглу трябва да се знае повече, защото по неговите стъпки вървят всички успешни въстания срещу султанската власт от XIX и XX век.
Осман Пазвантоглу
