Възможно ли е богомилството – този особен вид религиозно учение – да се появява още в първите десетилетия от нашата ера? Именно за това настояват късните му апологети. Според една от версиите им Тайната книга на богомилите е дело на св. Климент I, който е римски папа за периода от края на 80-те до края на 90-те години след Христа.
В житието на св. Климент I се посочва, че той е сред най-близките съратници на св. апостол Павел по време на престоя му в Рим. Като наказание за добрите си дела в полза на Църквата, Климент е заточен по заповед на император Траян (98-117 г.) в Херсон на Кримския полуостров, където малко по-късно умира от мъченическа смърт. Мощите му са чудодейно открити от светите братя Кирил и Методий през 861 г., по време на мисията им в Хазарския хаганат, а след това част от тях са върнати в родния му град Рим.
Този св. Климент, папа римски е провидян като първоучител на богомилите. В такъв случай богомилското учение ще се окаже много по-древно от разните други ереси, които обичайно се сочат за негова основа (масалианство, несторианство, павликянство, манихейство и пр.). За идейни вдъхновители на това, което се нарича богомилство, част от късните богомили смятат както св. Климент, така и св. апостол Павел.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
