В началото на 1800г. композиторът Даниел Щайбелт предизвиква Лудвиг Ван Бетовен – един от най-добрите композитори и пианисти, живели някога, на пиано дуел.
Родом от Берлин, Даниел Щайбелт е един от най-известните пиано виртуози в Европа. През 1800 г. той заминава за Виена с цел усъвършенстване на музикалната си кариера.
Музикалните покровители на града бързо заключват, че Щайбелт трябва да се изправи срещу Бетовен в конкурса за импровизация.
Тези конкурси за импровизация са били популярна форма на забавление сред аристокрацията на Виена. Двамата композитори трябвало да се състезават един срещу друг, като всяка мелодия била импровизирана. Свирели са дълго, увеличавайки интензивността, докато победителят бъде обявен.
Конкурсът между Бетовен и Щайбелт
Като претендент Щайбелт свири пръв. Той отива до пияното и свири част от собствената си музика.
Печели бурни аплодисменти и всички погледи се обръщат към противника му.
Бетовен се приближава до пианото, взима листите с музиката на Щайбелт, които са захвърлени настрана и ги обръща с главата надолу!
Той стои на пианото и свири музиката на Щайбелт- прави вариации, променя я, украсява я и импровизира повече от час.
Щайбелт, осъзнавайки, че е не само надигран, но и унижен, излиза от стаята преди Бетовен да е приключил. След това заявява, че никога няма да стъпи във Виена, докато Бетовен живее там.
Бетовен остава във Виена до края на дните си, а Щайбелт спазва обещанието си и не се връща там.
Бетовен никога повече не е предизвикван срещу друг пианист. Той заема поста на върховен виртуозен пианист на Виена. А тези четири ноти, част от музиката на Щайбелт с времето стават тласъка, който задвижва симфонията „Ероика“.
