Палеонтолог към Canadian Museum of Nature се противопоставя на проучванията, провеждани десетилетия наред, които убедително твърдят, че някои динозаври би могло да бъдат идентифицирани като мъжки или женски на база формата или размерите на костите им.
Д-р Джордан Малън, специалист в областта на динозаврите и чат от екипа на музея, твърди обратното – че доказателствата, взети на база вкаменелостите от тези динозаври не са достатъчно свидетелство за това какъв е бил пола им, и че в резултат на тези негови изследвания, е време „учебниците да бъдат пренаписани“.
Неговият доклад, публикуван в онлайн списанието Paleobiology, фокусира вниманието си върху биологичния принцип на половия диморфизъм, при който мъжките и женските екземпляри от даден биологичен вид биха могли да бъдат различени едни от други по физически характеристики, различни от половите им органи.
„Не казвам, че динозаврите не са били диморфни, а казвам, че не съществува доказателство в намерените до момента вкаменелости, което да докаже, че са били. Този въпрос е все още предмет на дебати“, казва Малън.
Малън прави преценката си на база разглеждането и изучаването на предишни научни изследвания, които определят динозаврите като диморфни. Проблемът, обяснява той, е в това, че някои от тези проучвания не само са разчитали на изключително малко проби от динозаврите, но и не са анализирали правилно статистическите данни, а това е довело до нерелевантни заключения.
„Най-вече, ако се върнете и ревизирате данните от тези оригинални проучвания, и използвате правилните статистически тестове и методи, то тогава няма да се натъкнете на диморфизъм“, обяснява Малън. „Докато и преди други учени са се съмнявали за наличието на диморфизъм при динозаврите и са базирали предположенията си на данните, получени от всички разкопки и изследвания на вламенелостите от динозаври, то това е първият някога публикуван доклад на тази тема, твърдящ именно, че не е имало диморфизъм.“
Малън е прегледал данните за девет различни вида динозаври, започващи от тези, които са имали рогове, през стегозаврите и стигнал чак до месоядните динозаври. Сред проучванията, които той прегледал, е имало едно много богато проучване, датиращо от 1976 година, което е приписвало полов диморфизъм на около 20 проби, взети от един динозавър с рога, чието название е протоцератопс андревси. Анализът на автора на изследването твърди, че мъжките екземпляри могат да бъдат различени от женските по една широка костна яка и по-голяма издутина на носа. Докато това изследване използвало по-голяма проба, то Малън пуснал повторни тестове на данните и те показали, че няма достатъчно доказателства, които да разделят пробите на две отделни групи на база формата на костите им.
Малън, също така отбелязва, че има начини мъжките динозаври да бъдат различени от женските, но към днешна дата този вид данни са доста оскъдни и помагат много малко на учените да разберат дали мъжките и женските екземпляри са се различавали по отношение на външните си анатомични белези.
„Има начини, по които да се определи пола на отделни женски екземпляри, като например, в някои вкаменелости са били открити яйца, запазили се в телата им“, обяснява той. Малън, също така отбелязва, че учените могат да търсят и сърцевидна кост, която представлява пореста структура, която се отлага в костите на снасящите яйца женски екземпляри – както е днес при птиците.
„Това, което е необходимо да направим, е да изследваме пробите от динозаври, които със сигурност можем да идентифицираме като женски и ако е възможно да се направи изследване на много по-голямо количество проби. Тогава ще може да се каже как със сигурност се очаква да са изглеждали женските. Едва тогава човек ще може да изследва останалата част от пробите, за да сравни кои от тях изглеждат като женските (с които вече сме запознати) и кои – не. Тези, с които не сме запознати ще бъдат мъжките“, казва Малън.
Малън продължава да твърди, че не би останал изненадан ако диморфизмът сред динозаврите наистина е съществувал, защото този феномен се наблюдава и днес сред животните, като например птиците и крокодилите, които всъщност са най-близките живи родственици на динозаврите. Мъжките крокодили например, са значително по-едри от женските, а мъжкият паун пък има голяма, цветна опашка.
В момента предизвикателството, пред което се изправят палеонтолозите, е да открият останки от даден вид в достатъчно количество, както и от една и съща епоха, за да могат да направят един достоверен статистически анализ. И както подчертава Малън, проучванията, направени до момента, не разполагат с така необходимите данни.
„Това, което предлагам в настоящия научен труд е, че ако искаме да открием отговор на въпроса дали е съществувал полов диморфизъм сред динозаврите или не, то това ще ни бъде много трудно ако се осланяме само на традиционните начини“, обяснява той. „Ще се наложи да продължаваме да търсим.“
