Още

    Дворцовата етикеция

    Веднъж, Франсоа дьо Сепо (1510-1571г.)- бъдещ маршал на Франция, бил поканен на обяд при английския крал Едуард VI. В спомените си дьо Сепо изненадано описва какво видял:

    „На обяда прислужваха кавалери на Ордена на жартиерата. Те внасяха ястията и когато се приближаваха до масата, коленичеха. Блюдата ги поемаше главният церемониалмайстор и обслужваше краля, също на колене. Ние, французите, смятахме, че е много странно рицари с произход от най-прочутите родове на Англия, забележителни мъже и военачалници, да стоят на колене. У нас дори пажовете, които обслужват, коленичат само при вратата, когато влизат в залата“.

    Етикетът с коленичене по време на обяда се запазил чак до времето на Чарлз II (1630-1685). На един такъв обяд присъствал друг френски благородник – граф дьо Гиш. Кралят решил да се похвали:

    – Предполагам, че не сте виждали такова нещо. Френския крал не го обслужват на колене нали?“

    Графът обаче отговорил доста злъчно:

    –  Мислех, че тези господа стоят на колене, молейки прошка заради лошите ястия, които сервират на Ваше величество.

    Веднъж испанската кралица Мария-Луиза (1662-1689г.), съпруга на Карл II, се разхождала на кон. Внезапно животното се подплашило и препуснало в пълен галоп. Кралицата била изхвърлена от седлото и кракът й се заплел в стремената. Заплашвала я сигурна смърт, но тогава двама млади офицери, нарушавайки етикета, спрели коня, подхванали Нейно величество и освободили крака й. Само някой да не си помисли, че били наградени… Без да чакат благодарност, двамата препуснали в галоп по-далеч от кралския дворец. Говорело се, че дори трябвало да потърсят убежище извън границите на Испания – заплашвала ги смъртна присъда, задето се осмелили да докоснат тялото на кралицата. Само кралят, както и придворни дами със специално разрешение имали право да я докосват. Ако пък се случвало тя да падне по време на разходка или дворцови церемонии, трябвало да се изправи сама или да чака да пристигнат онези дами, които имали право да се докоснат до кралската особа.

    Когато говорим за дворцови етикети, няма как да не си спомним за „краля-слънце“ Людовик XIV. Размахът, с който живял той, не се побира в никакви рамки. Всяка, дори най-дребна, подробност в живота на френския двор била строго регламентирана. Не можело да се мисли за никакви промени. Огромен брой придворни заобиколяли краля – от момента на събуждането му сутрин до заспиването. Порядъкът на сутрешното, дневното и вечерното обличане бил написан лично от него. Дори, когато вече бил на 70 години, редът си оставал същият. Чехлите били подавани от първия камердинер, а домашният халат – от главния камердинер. Само главните готвачи в кухнята били 96 души – а целият персонал по подготовката на трапезата наброявал 400 служители! Масите се огъвали от изобилието на блюда, но самият крал-слънце подължавал да яде месото и любимото си ястие – риба, задушена във вино, с ръце. Някои твърдят, че той не се научил да ползва приборите за хранене, а други – че просто така му било по-вкусно.

    По принцип, в старите хроники и мемоари на придворни се срещат много свидетелства как заради дреболии, свързани с етикета, нерядко избухвали препирни, които усложнявали политическите отношения между цели държави. Най-често кавгите ставали заради предложената мебел за сядане. Имало голямо значение дали на съответния посланик или друг виден велможа предлагали да седне на кресло с подлакътници, на стол с висока облегалка, стол с ниска облегалка или на табуретка. Всъщност, ако се замислим, дори днес на самите нас ще ни направи неприятно впечатление, ако сме някъде на гости и ни предложат да седнем на табуретка, нали? Също така, значение в етикецията имали определения движения с лявата или дясната ръка, както и броят на крачките, които трябвало да се направят преди и след поклона пред монарха.

    В наши дни понятието за етикет вече е доста размито. Разбира се, все така съществуват определени правила, но е трудно да си представим, че ще отсекат главата на онзи, който ги е нарушил.

    Големият руски бард Булат Окуджава разказва колко бил шокиран, когато в Швеция видял по улицата да минава самата кралица. Нещо повече- той забелязал, че тя два пъти погледнала специално към него. Окрилен и зарадван от неочакваната чест, той написал благодарствено писмо на шведската кралица. На което получил отговор: „Да, господине, помня Ви. Наистина Ви погледнах два пъти. Причината беше, че от всички минувачи само Вие не си свалихте шапката“.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови