В края на 30-те години Сталин се готвел за предстоящата война срещу Хитлер. Един от основните му козове бил международното комунистическо движение, обединено в ІІІ-ия Комунистически интернационал – Коминтерна. Но имало сериозна опасност от разцепване на организацията, поради действията на Лев Троцки, който в Мексико се готвел да създаде ІV-ти Интернационал и имал немалко последователи. Това означавало междуособици, разпокъсване на усилията и в крайна сметка – провал на цялата бъдеща нелегална и партизанска дейност в тила на нацистите. Изходът от трудната ситуация бил ясен – трябвало да се отстрани Троцки…
В 4 ч. сутринта на 23 май 1940 г. двадесетина мъже, въоръжени с автомати, нахлули в двора на добре охранявана сграда на улица „Виена“ в град Мексико, за да убият нейния обитател – Лев Троцки. Те изстрелват над 300 куршуми. Охраната на Троцки открила ответен огън. Автоматчиците се оттеглили. На Троцки му провървяло – нито един куршум не го засегнал.
Лев Троцки
Групата била ръководена от забележителния художник Давид Алфаро Сикейрос. Убеден комунист и участник в Гражданската война в Испания, той действал под ръководството на служителя на НКВД Наум Исаакиевич Ейтингтон. След операцията Сикейрос бил заловен, но мексиканският президент Мануел Авила Камачо го освободил при условие, че напусне Мексико. След този инцидент вилата на Троцки била превърната в истинска крепост: охраната била увеличена, дори пристроили специална наблюдателна кула.
Но това, което не знаел Троцки, било че опитният Ейтингтон е подготвил убийството му в три различни варианта. Цялата операция била наречена „Патица“ (рус. – „Утка“), като се състояла от самостоятелните и независими една от друга схеми „Кон“ (действията на групата на Сикейрос), „Майка“ (с главен изпълнител испанският комунист Рамон Меркадер) и резервна, която се ръководела от агента на НКВД Григулевич (Юозас Григулявичус).
След провала на варианта „Кон“, ръководителят на НКВД Лаврентий Берия изпаднал в ярост. Ейтингтон признал провала си, като изявил готовност да се върне в СССР и да понесе наказание. Но Сталин наредил да остане в Мексико и да изпълни операция „Майка“. Тя трябвало да се реализира от 26-годишния Рамон Меркадер.
Той бил син на испанска комунистка, преминал в Барселона първоначално обучение в специална школа на Коминтерна, като се специализирал в партизански действия, саботаж, нелегална работа и специални операции. Довършил обучението си в Париж под ръководството на Ейтингтон. Там, представяйки се за млад белгийски бизнесмен под името Жак Морнар, се оженил за американката Силвия Агелоф, която била потомка на руски емигранти и куриерка на Троцки. Двамата отпътували за Ню Йорк, където Меркадер сменил името си на Франк Джексън. След това младото семейство заминало за Мексико. Там Троцки взел Силвия за секретарка и така Франк Джексън получил достъп до вилата-крепост. Отначало се отнасяли към него с подозрение, но той започнал усилено да изучава идеите на Троцки. След месец-два подозренията отпаднали и дори започнали да го смятат за „младото бъдеще на троцкизма“.
На 20 август 1940 г., въпреки жаркото слънце, Рамон дошъл в къщата на Троцки в плътно закопчан шлифер и с шапка. Охраната вече била свикнала с енергичния американец и не обърнала внимание, че „другарят Джексън“ е облечен не според сезона. Под шлифера си обаче гостът имал алпинистки пикел, чук и голямокалибрен автоматичен пистолет. Домакините предложили да остане за обяд, но той отказал и предложил Троцки да прочете статията му, която току-що бил завършил. Троцки го поканил в кабинета си. В момента, когато се навел да чете, Джексън-Меркадер нанесъл силен удар с пикела в тила му. Но Троцки отново извадил късмет, макар този път половинчат – в момента на удара обърнал леко глава и ударът попаднал странично. Рамон не успял да удари отново, защото Троцки скочил и силно закрещял. Охраната нахлула в офиса и повалила Меркадер, който тъкмо изваждал пистолета си.
Лев Троцки
Докато откарвали смъртоносно ранения Троцки към болницата, във вилата пазачите биели и изтезавали нападателя. Но въпреки десетките угасени по тялото му цигари и счупените ребра, Рамон не казал и дума. Не го пречупили и по време на следствието, макар че в продължение на 6 години го пребивали по два пъти всеки ден и го държали в килия без прозорци. Бил осъден на 20 години затвор – максималното наказание в Мексико по онова време. Макар истинското му име да било разкрито, той така и не признал, че е действал по нареждане на Москва.
Освободили го през май 1960 г. Меркадер бил поканен в СССР и го наградили със Златна звезда на Герой на Съветския съюз. През 1973 г. отишъл да живее в Куба, където починал на възраст 64 години. До края на своя живот останал верен на комунистическите си убеждения и казвал: „Ако трябваше отново да живея през 40-те години, пак щях да сторя същото“.
… Лекарите се борили за живота на Троцки цяло денонощие, но раната се оказала твърда опасна – парче кост било навлязло в мозъка. По време на изваждането му пациентът починал.
