background img
апр. 19, 2017
1050 Views

Думите на Нарзес и крал Тотила – актуални и днес

Автор:

В средата на VІ-ти век Византия и източните готи (остготите) водели ожесточена борба за господство над Италия. Решителното сражение се състояло в края на юни – началото на юли 552 г. в местността Буста Галорум (Гробището на галите) при град Тагина.

Византийският пълководец Нарзес разполагал с около 20 хиляди бойци. Повечето били от варварски племена: хуни – изкусни стрелци с лък, арменска конница, пехотинци-герули, гепиди, но имало сущо и  редовни византийски части, съставени от траки и илири. Нарзес построил армията си във формата на полумесец, използвайки опита на Ханибал в битката при Кана. По фланговете били разположени стрелците с лък.

Армията на краля на готите – Тотила, се състояла от 16 хиляди души, главно конници.

Преди началото на битката и двамата военачалници произнесли речи. Ако се вслушаме внимателно в словата им през пелената на вековете, несъмнено ще доловим и доста актуални мисли, които дори днес остават валидни. Прокопий Кесарийски в своята книга “Войната с готите” се е погрижил да знаем какво точно са казали двамата пълководци и да размишляваме над техните думи.

Ето думите на Нарзес пред неговите бойци:

– Вие сте воини, които ще се бият с хора, много по-слаби и различни от вас и по доблест, и по численост. Затова нямате нужда от друго, освен от Божията закрила. След като постигнахте с много молитви Божията помощ, вие сте побеждавали вече тези разбойници. Те отдавна са роби на великия ни господар – а сега са просто избягали роби. Избрали си за вожд от тази купчина боклук един най-обикновен тиранин, те си позволяват да тревожат със своите набези Римската империя. С налудничавата си дързост се осъдиха на смърт и сами, по своя воля, вървят към нея. Вие влизате в това сражение и се излагате на опасност заради една добре организирана държава – а те искат да отхвърлят законите. Те не мислят какво ще оставят за своите наследници – а понеже знаят, че всичко тяхно ще загине заедно с тях, живеят само заради сегашния ден. Затова са достойни за пълно презрение. Хора, които не са свързани с някакъв закон или добро държавно управление, са лишени от всякаква доблест. Затова и победата над тях е предварително сигурна – защото тя винаги се извоюва чрез доблест.

Нарзес

Тотила, сред другите думи за окуражаване, казал и следното:

– Не щадете оръжията и конете си, защото занапред няма да ви трябват. Съдбата унищожи всичко друго, но ни остави най-висшата надежда. Бъдете храбри и неустрашими! Когато надеждата на човек виси на косъм, както е днес с нас, той не се колебае. Ако пропуснем благоприятния случай, всички наши следващи усилия ще бъдат безсмислени. Закъснялата смелост не ни е необходима, защото вече ще бъде безполезна. Помнете, че най-пагубно е бягството. Хората бягат, за да спасят живота си. Но ако резултатът от бягството е сигурна смърт, храбреците са в много по-голяма безопасност от бегълците. Ние трябва да презираме тази тълпа врагове от най-различни народи. Те са събрани от алчност за заплатата си – затова не се отличават нито с вярност, нито със спокойна сила. Понеже са от различни племена, те имат и различни мисли. Не мислете, че тези хуни, лангобарди, герули, наети с много пари, ще се бият до последен дъх. Те ценят живота си повече от парите, които ще получат. Те са страхливци, които само се преструват, че се сражават. Защото хората винаги се отнасят с отвращение към онова, което правят не доброволно, но насила или за пари. Като знаем това, нека тръгнем срещу врага в решителен бой!

Тотила

Умелото построяване на византийската армия се оказало решаващо в сражението. Пехотата на готите се втурнала срещу византийците – и се озовала в средата на полумесеца, по фланговете на който били разположени стрелците с лъкове. Именно те решили изхода от битката. Обсипана отвсякъде със стрели, готската пехота дори не успяла да достигне първите византийски редици, за да влезе в ръкопашен бой. Тя понесла тежки загуби и побягнала. Върху нея връхлетяла конницата на Тотила, която вече се носела на свой ред в атака. Така цялата готска армия се превърнала в огромна тълпа, обзета от ужас, която гинела под стрелите на византийците.

Общо загинали 6 хиляди готи. Самият Тотила паднал в боя. Според някои, бил улучен от стрела, а според други – прободен от копието на Асбад, предводителя на гепидите във византийската войска.  Оцелелите готи отнесли своя смъртно ранен крал в Капри (дн. Капрара ди Гуалдо Тадино), където му устроили погребение. Византийците разкопали гроба, за да се уверят, че там наистина лежи Тотила – след което отново го погребали.

Етикети:
Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title