Вероятно всеки има роднина, който петни фамилното име със своите невежество, неуместност и като цяло най-лошите неща, които семейното ДНК може да предложи. Може да си мислите, че смотаният ви братовчед е по-голямо петно върху фамилията и от Хитлер, но трябва да знаете, че дори в семейство Хитлер е имало такъв човек – не, не говорим за онзи. Съдбата е дарила дори откачения фюрер с черна овца в семейството: племенника му Уили Хитлер.
Уилям Патрик Хитлер е роден в Ливърпул в семейството на Бриджит Доулинг и Алоус Хитлер Младши – международна отрепка и полубрат на Адолф. През 1909г Бриджит се запознава с Алоис Младши, който се подвизава като богат хотелиер в Дъблин (всъщност бил сервитьор). Двамата се влюбват и се женят набързо само месеци по-късно.
През 1911г Бриджит ражда единствения им син, Уилям, когото баща му предпочита да нарича Уили. Семейството живее щастливо и безгрижно, докато Алоис не свършва парите, изоставя семейството и инсценира смъртта си, за да мине след това през всяка неомъжена дама в Германия. В крайна сметка той се жени отново и попада в затвора за двубрачие.
Без бащата, Уилям и майка му едва свързват двата края в Англия. Всеки опит да си намери работа, се провалял в момента, когато хората научавали фамилията му. Но на едно място да бъдещ Хитлер се оказва пътя към успеха: Нацистка Германия. Затова Уилям се сбогува с майка си, оставя съвестта си в старата си стая и отива при чичо Адолф. Нежелаещ да го настани на дивана в Орлово гнездо, чичото на годината му намира работа в Германската национална банка. Но това е само официалната му дневна работа. През 30-те Уили Хитлер открива истинското си призвание: да пита хората „знаете ли кой съм аз?!“.
Само благодарение на фамилното си име, Уили получава достъп до всички партита, жени и коктейлни скариди, които Берлин може да предложи. Луда работа. Тълпи от фенове на Хитлер се редят на опашки за шанса да се докоснат до Уили. От фамилната страна обаче нещата не са толкова чудесни. Недоволен от смотаната си работа в банката, Уили моли чичо Адолф да му помогне да се хване по-здраво за шлифера му. Някъде по това време фюрерът започва да нарича Уили „моят гнусен племенник“ и го обвинява, че се опитва да се качи на гърба му.
Когато на Уили му писва от постоянния му непотизъм, той и известното му фамилно име започват да търсят по-добри перспективи. Бързо получава предложения за работа във филмова компания и автомобилната компания Опел. Старият Адолф, желаейки да задържи некомпетентния Хитлер близо до себе си, където да го държи под око, обаче му забранява. Предлага на племенника си прост избор: да откаже британското си гражданство в замяна на високоплатена правителствена служба или да се разкара от очите му. Ясно е кое би предпочел, само че Адолф забравил, че Хитлер никога не се разкарват, когато хората го искат.
Контраофертата на Уилям е проста. Или фюрерът да му даде каквото по дяволите иска, или той щял да разкрие мрачната тайна на семейство Хитлер: че добрият стар Адолф може би има дядо евреин. Може да е бил толкова привилегирован нещастник, че да бъде гостуваща звезда в „Антураж“, но трябва да му го признаем: Уили е имал топки!
Хитлер контрира, намеквайки, че може би е време Уили да се върне у дома, преди случайно да бъде вързан за кол и екзекутиран от Гестапо. Уили се съгласява. Но, ако Уили е смятал, че да си Хитлер във Великобритания през 1933г е лошо, през 1939г тази фамилия си е едва ли не смъртна присъда. Но това не е нищо, което пресата да не може да промени, нали?
За съжаление, дори неговият блицкриг чар не успява да повлияе на британците. Уили дори публикува статия със заглавието „Защо мразя чичо си“, но през 1939г да мразиш Хитлер не е кой знае каква сензация. Уилям, вече в компанията на майка си, се мести в САЩ и започва да обикаля и да дава лекции, на които разказва за ужасяващия режим на чичо си (вероятно без да споменава за непотизма, безплатните вечери и феновете). Междувременно, майка му си има своите истории за младия Хитлер, дошъл да живее при семейството за няколко месеца, когато тя го запознала с астрологията и… без майтап… го посъветвала да скъси мустака си.
Когато войната избухва между САЩ и Германия, Уилям се възползва още един път. Той пише на Рузвелт и иска да влезе в армията. Невероятно, но е приет, но само след най-прилежната проверка на миналото му. Служи в американските военноморски сили като военен санитар до уволнението си през 1947г, когато е награден с Пурпурно сърце – което за съжаление означава, че нацистите са отстреляли повече Хитлери от Съюзниците.
И тогава Уили изчезва. Чак през 1998г авторът Дейвид Гарднър открива, че той си е сменил името на Стюарт-Хюстън, понеже Хитлерови обичат да бъдат възможно най-белите хора. С ново име и чисто минало, той се оженил и се преместил в заспалото градче Пачуг на Лонг Айлънд, където започнал свой бизнес – лаборатория за кръвни тестове. Родили му се четирима сина, никой от който няма свои деца, с което се слага край на фамилията Хитлер.
Уилям Стюарт-Хюстън / Уили Хитлер умрял през 1987г, изживявайки американската мечта много по-дълго, отколкото се е возил на нацисткия влак. Не знаем за вас, но имаме смесени чувства към дръзкия, купонясващ, нарцистичен Хитлер, който се е опитал да изнудва най-голямото чудовище в историята и накрая е станал по-американец и от ябълковия пай. По-важното, историята на Уили ни показва, че амбицията невинаги е нещо добро.
