В историята съществуват множество интересни обстоятелства и любопитни факти – които обаче си остават сравнително непознати.
Ето някои от тях.
– Валерий Чкалов бил един от най-известните летци през 30-те години, извършил рекордни полети – от Москва до Камчатка и от Москва до САЩ. Слабо известно е обаче, че през 1938 г. Сталин предложил на Чкалов да оглави НКВД. Той отказал. Ако се бил съгласил, вероятно днес нямаше да го помним с уникалните му летателни рекорди – а просто като един от ръководителите на сталинските тайни служби.
Валерий Чкалов
– На 9-годишна възраст бъдещият маршал Георгий Жуков решил да изпита своята смелост и се обзаложил с други деца, че цяла нощ ще спи на гробището. И наистина, завил се добре с овчи кожи и спокойно спал до сутринта.
– Английският крал Хенри VIII получил от своите съвременници прозвището „Крал Меден нос“. Поради дефицит в държавната хазна той пуснал в оборот, вместо сребърни, медни монети, покрити само с тънък слой сребро. След време монетите се изтърквали и медта се показвала изпод среброто. Върху гърба на монетата бил изсечен портретът на краля анфас. Най-изпъкналата част естествено, бил носът – по него среброто се изтърквало най-бързо и медта се показвала отдолу. Крал „Меден нос“.
Английският крал Хенри VIII
– Наполеон проспал битката при Ватерло. Измъчвали го хемороиди, които се лекували симптоматично – при поява на болка, чрез клизма се впръсквала упойка, причиняваща тежка сънливост. Бонапарт заспал преди сражението и никой не посмял да го събуди, чак докато се стигнало до най-критичните моменти.
– Друг пример за влиянието на тази част от тялото върху историята е Людовик ХVІ, който бил екзекутиран на гилотината по време на френската революция. Той имал вроден дефект, който не му позволявал да задържа газове. Редовното и публично, силно изпускане на газове (неразположение, познато в медицината под названието „метеоризъм“) се възприемало от придворните и гостите като липса на добри обноски и неуважение към самите тях. Кой знае, може би това допълнително разрушавало обществения респект към короната, за да се стигне до свалянето на монархията.
– Защо било взето решение железопътните линии в Русия да се строят по-широки, отколкото в Европа? Това станало по няколко причини. Руските инженери изчислили оптималното разстояние между релсите, като изхождали от габаритите и теглото на евентуалните товари. А в Европа релсите били полагани върху коловозите, останали от талигите на древните римляни – разстоянието между техните колела било стандартно и се определяло от размерите на две конски задници. Друга причина били чисто военни съображения – за да не могат евентуални нападатели да използват свои ешелони на руска територия.
– За произхода на военния поздрав чрез козируване има две хипотези. Едната твърди, че за пръв път го използвал английският пират Френсис Дрейк, когато кралица Елизабет І го посетила на кораба му. При вида на коронованата особа Дрейк засенчил очи с длан, сякаш виждал слънцето и бил заслепен от него. Другата версия гласи, че то произлиза просто от гражданския обичай да се сваля шапката в знак на поздрав. Но понеже невинаги било удобно и лесно да се свалят тежките бойни шлемове и каски, заменили свалянето с простото им докосване. А нищо чудно и двете хипотези да са верни – защото съвременният британски поздрав представлява именно подобие на засенчване на очите с ръце. А в армиите на други страни се докосва шапката с изпъната длан. При това в някои армии, например в полската, това става само с два пръста – точно, както се повдига мъжката шапка в знак на поздрав. В полза на схващането за имитация на гражданския поздрав говори и фактът, че не се козирува, ако не се носи фуражка, пилотка, барета или друг вид военна шапка.
– Последният руски император Николай II имал военен чин полковник. Когато генералите го убеждавали да вземе поне генералски чин, той отговарял: „Господа, не се безпокойто за моето звание – по-добре мислете за собствената си кариера“.
– През V-ти в. пр. Хр. спартанският пълководец Павсаний предал родината си на персите. Измяната била разкрита и съдът осъдил предателя на смърт. Павсаний се скрил в храма на богинята Атина. Там не можело да бъде убит, защото това щяло да бъде недопустимо светотатство. Спартанците обаче намерили изход: просто го зазидали в храма.
