Темата за различните конспирации и митове, свързани с полетите до Луната, вече е набъбнала до такива размери, че е време да се систематизира поне в най-общи линии.
Най-известната легенда се нарича – „Лунната конспирация“. Резюме: американците въобще не са кацали на Луната, всички сенки по снимките са неправилни, много закони на физиката са нарушени, всичко е снимано в Аляска. Нещата започват от книгата на писателя Бил Кейсинг „Ние никога не сме били на Луната“, публикувана през 1976 г.
Оттогава идеята за „фалшивата астронавтика“ е експлоатирана неведнъж в поп-културата. Добър пример за това е американският филм „Каприкорн-1“, където става дума за Марс, но паралелите са повече от очевидни. Колкото до самата Луна, внимание заслужава филмът от 2002 г. „Тъмната страна на Луната“ (Dark Side of The Moon), заснет в жанра „мокюментари“ (псевдо-документален филм) – който издига тезата, че Нил Армстронг и екипажът, които първи кацат на Луната, въобще не са летели дотам, а всичко е заснето в студио от Стенли Кубрик.
Официалните факти, обявени от НАСА, са следните: на Луната са кацали само американци, 6 пъти в рамките на програмата „Аполо“ – от „Аполо-11“ през 1969 г. до „Аполо-17“ през 1972 г. Интересното е, че за единствения неуспешен опит е сниман патриотичен филм, който не поставя под съмнение самия факт за кацане на човек на Луната: „Аполо 13“ с Том Ханкс.
В научно-фантастичните версии на тези събития се съдържат много неточности, грешки и просто фантазии. Но има и факти – защото на Стенли Кубрик наистина са предлагали да сътрудничи с НАСА.
Като цяло, почти цялата митология е изградена върху отричането на факта, че човек е кацал на Луната. Но много по-интересно е друго: след 1972 г. никой и не е помислял за нова разходка по Луната. Всъщност, оттогава човек не е напускал земната орбита. Единственото обяснение, което се дава, гласи следното: вече няма смисъл, защото полетите до Луната са били само израз на конкуренцията между двете суперсили – САЩ и СССР. Има и контратеория, според която САЩ са имали още полети до Луната след 1972 г., но крият информацията за тези експедиции.
Бъз Олдрин пред снимката си на лунната повърхност, направена от колегата му Нийл Армстронг
Странното е, че слабо се говори за опитите на съветската космонавтика. Първият апарат „Луна-1“ каца на земния спътник още през 1959 г., а „Луна-2“ дори поставя там съветски флаг – и всичко това преди американците. През 1970 г. СССР успешно прилунява „Луноход-1“. Програмата съществува до активирането на „Луноход-2“ – който през 1973 г. изчезва 5 пет месеца след кацането си.
Има всички основания да се смята, че е имало поне още един пилотиран полет до Луната. За тайната мисия „Аполо-18“, проведен през 1974 г., пишат доста отдавна, дори в интернет се появиха и документални кадри, за които се твърди, че са заснети по време на тази експедиция. Но, независимо от всичко, остават твърде много въпроси. Били ли са американците на Луната? И ако е така, какво толкова са намерили там, че повече не са стъпвали?
И най-вече: защо преди време, ако се вярва на официалните данни, двете държави, вместо да започнат упорита „битка за Луната“, едновременно се отказали от всякакви по-нататъшни полети към нея?
