background img
май 20, 2017
2304 Views

Тайнствените “сини рицари”

Автор:

В средновековните шотландски легенди, които разказват за дългите войни против англичаните през XIII-XIV вв., се споменава и за някакви “Сини рицари” (Blue Knights), които били неуязвими. Със своите дълги мечове и тежки бойни брадви те разцепвали с един удар стоманените шлемове на враговете. Именно на тези рицари-мечоносци Шотландия дължала победите си.

Доскоро се смяташе, че всичко това са обикновени средновековни легенди и народен фолклор. Но преди години, френският историк Жером Дювал се заинтересувал от тези предания. Отначало той внимателно анализирал всички известни фолклорни източници за подвизите на “сините рицарите” – а след това преровил достъпните английски, шотландски, ирландски и френски документи от XIII – XIV вв. Преди всичко, трябвало да се уточнят местностите, за които ставало дума в легендите – защото там ясно се посочват местата на сраженията, названията на замъци и селища, имена на крале и лордове, вождове на шотландски кланове и английски военачалници, обикновени рицари и войници.

Самите замъци са си на място, те и досега са основен атрибут на класическия шотландски пейзаж. Освен това, всички споменавания за “сините рицари” имат конкретни времеви рамки. Писмените източниции и археологическите разкопки помогнали да се пресъздаде реалната картина.

През февруари 1258 г. Английските войски обсадили крепостта Селкирк, където по онова време се намирала резиденцията на шотландските крале. Две хиляди войници били готови да щурмуват. И тогава се случило нещо необяснимо. От гората се появяват в галоп около 100 рицари на черни коне, които в широк фронт препускат срещу врага. Стоманените им доспехи изглеждат синкави в лъчите на зимното слънце, а яростният им боен вик огласява долината. Рицарите стрелят с невиждани досега тежки оръжия и върху зашеметените англичани се стоварват каменни гюлета. Редиците им се разбъркват и настъпва паника. Тогава “Сините рицари” връхлитат върху тях и започва кръвопролитна битка. Копитата на огромните бойни коне тъпчат английската пехота. Тежки 3-метрови копия с назъбени върхове буквално изтръгват парчета плът от телата на враговете, а бойните брадви с всеки удар поваляли противник. Всичко се решило почти мигновено: англичаните, въпреки цялото си числено превъзходство, нямали никакъв шанс. Техните мечове и стрели отскачали от бронята на “сините рицари”. А когато англичаните побягнали, шотландците извадили дългите си мечове. За един час всичко свършило. Нито един английски войник не успял да напусне бойното поле…

Доскоро никой не знаеше кои са тези легендарни “Сини рицари” на шотландските крале от XIII-ти век. Пък и тази история много прилича на приказка…

През лятото на 1998 г. Жером Дювал и неговият екип започнали разкопки под развалините на замъка Селкирк. Онова, което намерили, предизвикало сензация – тъй като безспорно доказало, че легендарните “сини рицари” наистина съществували! Жером Дювал твърди, че те били елитна “ударна групировка”, която може да се сражава успешно както с рицарска конница, така и срещу страховитите английски стрелци с лък. Те били най-добрите от най-добрите бойци на шотландската армия и кралят не щадял своята съкровищница, за да имат и най-доброто оръжие по онова време. Археолозите открили останките от тези въоръжения. Станало ясно, че доспехите и шлемовете били направени от синя дамаска стомана – тогава несравнима по своето качество. Дювал твърди: “Тази броня правела “сините рицари “практически неуязвими за всяко оръжие. Тя била по-тънка и по-лека от английската и френската – безценно предимство в ръкопашния бой”. Въоръжението им съответствало на качеството на бронята: специално изковани тежки мечове с дължина 1.2 метра, 3-метрови копия, мощни бойни секири.

Но най-важното – те са имали дори тежки стволни пружинени арбалети, праобраз на барутните оръдия. Дювал пише: “Това може да изглежда фантастика – но те разполагали с истинска артилерия. Техните преносими “оръдия” изстрелвали каменни гюлета с тежина до 30 кг. Ние възстановихме конструкцията им. Конете на “сините рицари” били специално подбрани по сила и издръжливост – този фактор, заедно с оръжията, отчаяната храброст и перфектната настъпателна тактика ги превръщали в непобедими бойци”.

Шотландските “сини рицари” били истинско бойно братство. Например, те никога не изоставяли своите ранени на бойното поле. Тяхното мото било: “Завръщаме се или всички – или никой. Дювал твърди, че имали свой собствен ритуал. Всеки, който влизал в братството на “сините рицари”, изрязвал с кинжал върху челото си Андреевски кръст и се заклевал, че отсега нататък животът му изцяло принадлежи на дружината.

Но в края на XIV-ти век нещо се случило – и повечето “сини рицари” били тайно унищожени. Хрониките и легендите мълчат за причините. Може би кралете започнали да смятат, че са станали прекалено опасни за трона със своята сила.

След това, оцелелите рицарите напуснали страната. Те служили като наемници на континента или постъпвали в различните рицарски ордени.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title