Представете си нещо, което никога не е било измисляно досега? Ако ви кажем, че някой в момента държи в ръце книга, някои биха си представили хартиена книга, а други електронна и ще се сетим за всички видове книги. Но как човек може да си представи книга в свят, в който дори самата концепция за нея не съществува?
Представете си ден без време. Ние живеем във времето и то диктува начина, по който протичат дните ни. Събуждаме се в определен час, в друг час отиваме на работа, ядем в определено време и спим в определен час. Има обаче един период, в който времето било различно понятие. Как тогава хората са си представяли нещо, което все още не съществува?
Времето, писмеността и много други аспекти от нашия живот са създадени от шумерите в древна Месопотамия преди 5000 години. Преди шумерите, денят е започвал с изгрева на Слънцето и е приключвал по залез. Хората започвали да работят, когато Слънцето се позиционира на определено място в небето и се прибирали у дома, когато се скривало. Шумерите са хората, които разделили деня и нощта, те създали времето като понятието, което разбираме днес за него – 60-секундни минути и 60-минутни часове, 12 часа през нощта и 12 часа през деня.
Шумер е регион в южна Месопотамия – в днешен Иран и Кувейт. Земята била обитавана преди 4500 година от хора с неизвестен произход, които археолозите наричат Убейд. Те са считани за първата цивилизация в региона, имали са елементарни технологични познания, за които знаем, благодарение на инструментите и глинените артефакти, които са оставили след себе си. Те обаче не притежавали същите умения и изобретателност като шумерите, които ги наследили.
Шумерите са отговорни за изобретяването на много неща от нашия живот, които ние толкова често приемаме за даденост. В своята творба „Историята започва от Шумер“ Самуел Креймър изброява 39 „първи“ неща в човешката цивилизация и култура, произхождащи от шумерите. В списъка си той включва:
„Първите училища, първите лица, определяни за непълнолетни, първият двукамарен конгрес, първият историк, първият случай на данъчно облекчение, първият правен прецедент, първата фармакопея, първите алманаси, първите морални идеали, първите притчи, първите литературни дебати, първите истории за възкресение, първата любовна песен, първият библиотечен каталог, първата златна епоха, първите литургии, първите месеци, първият секс символизъм, първите елегии, първият аквариум…“ и още много други.
В допълнение към тези неща спадат разбира се и универсалната представа за времето, системата от числа, 360-градусовият кръг, геометрията, първото колело, детските играчки, писмеността, овладяването на вятъра, опитомяването на животните, селскостопанското напояване, стоматологията и урбанизацията. Това означава, че всеки ден ние използваме неща, изобретени от шумерите и запазили се и до днес. Часовникът, който ни подсказва кога да станем от леглото, автобусът или колата, с която ходим на работа, четенето на вестник или книга, дори идеята за края на трудовия ден – произхожда в голяма или малка степен от шумерите.
Креймър отбелязва още, че:
„Забележително е, че само преди век не се знаеше нищо за съществуването на шумерската цивилизация. Археолозите и учените, които преди години са започнали да изучават Месопотамия не са търсили следи от шумери, а от асирийци и вавилонци. За тях те имали сведения от гръцки източници, но за шумерите не било открито нищо писмено. В цялата литература, описваща древния свят, нямало следа от тях. Самото им име било заличено от умовете и спомените на хората за период от 2000 години. И въпреки това, днес шумерите са една от най-познатите култури на древния свят. Ние знаем как са изглеждали от техните собствени статуи, знаем с какво са се занимавали и какви познания и управление са имали благодарение на откритите глинени плочи, на които са изписвали своите документи.“
Откриването на шумерската цивилизация станало малко или много инцидентно. Археолозите били привлечени от Месопотамия в търсене на библейски сведения. Градове като Вавилон и Ниневия са широко известни на учените от 19 век. Те започват своите разкопки именно там, в опит да потвърдят истинността на библейските истории като тази за „Големия потоп“ или „Вавилонската кула“. Асириологът Жул Опърт (1825-1905) определя региона, известен като Шумер и го свързва с шумерската цивилизация, но преди това всички смятали, че така се е наричала земята около Вавилон. Никой не знаел, че Шумер някога е съществувал.
Разбира се Опърт не е единственият, който се интересува от шумерите. Жан Шарден (1643-1713) изследва региона и пише за откритията си в книгата „Пътувания в Персия“, публикувана през 1686 година. Той е първият европеец, който твърди, че странните изображения, открити върху глинени плочи, не са архитектурни орнаменти, не са декорация, а всъщност представляват усъвършенствана писмена система. Едва в средата на 19 век обаче, учени и археолози като Уилям Лофтъс, Джордж Смит, Робърт Колдевей и Хенри Роулинсън насочват вниманието на всички към шумерите и многобройните им постижения.
Преди откритието на шумерската писменост, хората имали по-различни разбирания за живота. Считало се, че писмеността произхожда от Финикия, концепцията за времето от Китай, а училищата от Гърция.
Шумерската цивилизация не е била развита единствено в религиозно отношение. Те променят начина, по който ние гледаме на света в настоящето. Чрез множеството си изобретения и нововъведения, те полагат основите на напредъка в ежедневието ни, а днес е невъзможно да си представим живота без техните открития. По някакъв начин шумерите са можели да си представят нещата, които все още не били създадени и използвайки познанията и въображението си, да предначертаят бъдещето.
