Член на окултното общество „Златна зора“, президент на Британската колегия за окултни науки и на Лондонското спиритическо общество, автор на 2-томния обемен труд „История на спиритизма“, медик и учен, посветил на изучаването на окултизма 50 години от живота си – всичко това се отнася за автора на легендарните приключенията на Шерлок Холмс – сър Артър Конан Дойл.
Ето какво пише той за посещението си на спиритически сеанс в края на 1886г.:
„Винаги съм смятал това за най-голямата глупост. Но някои от моите приятели се интересуваха от спиритизма и аз взех участие заедно с тях в сеанси с въртене на масата. Така получихме логични съобщения от невидимия свят, за които нямам друго нормално обяснение“.
С известния илюзионист Хари Худини (1874-1926г.) Конан Дойл се срещнал по време на обиколката му в Америка. Худини открито се присмивал на вярата в паранормалното. Той разбрал, че съпругата на Конан Дойл – лейди Джийн, имала способности на „медиум“ и помолил да й зададе въпроси. Сеансът се състоял в хотел „Амбасадор“ и привлякъл много любопитни. Както после си спомняли присъстващите, съпругата на писателя седяла отстрани и доста бързо изпаднала в транс. По-нататък тя с глух глас казала, че е в контакт с духа на сина на сър Артър от предишния му брак, който загинал по време на Първата световна война. Худини задал следния въпрос: „Попитай го защо майка ми остави такова странно завещание?“ Какъв точно е бил отговорът – така си останало тайна. Но Худини бил толкова шокиран, че скочил и избягал от стаята…
На 13 юли 1930г. в „Роял Албърт Хол“ в Лондон, се състояла панихида за сър Артър Конан Дойл. Били се събрали близо 8 хиляди души. Присъстващите с изненада гледали към празния стол на първия ред, между вдовицата и сина й Жан-Артур – той бил оставен специално за Конан Дойл. Не по-малък интерес предизвиквало и присъствието на Естел Робъртс, която била известен медиум. Вече всички знаели, че сър Артър предсказал точно датата на своята смърт. Още пролетта той казал на жена си: „Съобщиха ми „оттам“, че ще напусна този свят на 7 юли. Жалко е, разбира се – но ти вземи всички необходими мерки“. Уви, потвърждението дошло доста бързо. В разгара на лятото Конан Дойл получил инфаркт. Нощта на 7 юли била последната в живота му.
Присъстващите в „Албърт Хол“ притихнали, когато вдовицата се обърнала към тях:
„Дами и господа! Преди смъртта си моят съпруг ми предаде плик, запечатан с личния му печат. Г-жа Робъртс ще узнае от духа на сър Артър съдържанието на съобщението – след което ние ще проверим дали е вярно“. Някои поискали да се уверят в целостта на семейния печат от червен восък. Тогава Естел Робъртс, която стояла пред празния стол, заявила: „Сър Артър пише:“ Аз ви победих, господа невярващи! Смърт не съществува. Доскоро!“ Всеобщото изумление се засилило още повече, когато отворили плика. Върху листа хартия вътре бил написан именно този текст.
Вярната му Джийн живяла още 10 години. Тя докрай твърдяла, че общува с духа на починалия си съпруг. Напуснала този свят с думите: „Той ме повика“.
