Вече почти 700 години се носят легендите за благородния рабойник Робин Худ. Той ограбвал богатите, а плячката раздавал на бедните. Дружината му наброявала над 100 души, обикаляла Шеруудската гора (в английското графство Нотингамшир) и създавала големи неприятности на алчните богаташи и на велможите, които ги покровителствали.
За Робин Худ са написани толкова много хвалебствени балади, та човек неволно започва да вярва, че той е бил наистина реална личност. Но дали благородният разбойник е живял действително – или легендите за него са само един красив мит, който няма нищо общо с реалната история?
Робин Худ статуя в Нотингам от Джеймс Уодфорд
През втората половина на ХV-ти век неизвестен автор написал 4 балади, посветени на смелия предводител на горските разбойници. В първата балада се разказва как Робин помага на беден рицар, разорен от алчен абат. На рицаря се дават голяма сума пари и помощник – Малкия Джо, оръженосец на Робин Худ. Малкият Джо, всъщност бил много едър и надарен с неимоверна сила. Естествено, рицарят си отмъщава на алчния игумен и доброто тържествува.
Втората балада е посветена на конфликта между шерифа на Нотингам и Робин Худ. Дружината устроила лов на елени в земите на шерифа – а след това с хитрост поканили на пира и самия страшен пазител на реда.
Третата балада разказва за срещата на Робин с крал Едуард. Кралят пристига инкогнито в Нотингам, за да разследва нарушения на закона от страна на местните власти. Защитникът на бедните постъпва на служба при него и му се заклева във вярност.
Четвъртата балада е най-тъжна. Тя описва смъртта на благородния разбойник. Той отново започва да се занимава с опасния си занаят – но настива и отива в едно абатство, за да се лекува. Коварната абатиса обаче го лекува с пиявици, които изсмукват кръвта му. Робин отслабва и умира.
Подобни балади за Робин Худ има още десетки, ако не и стотици. В тях той е представен като горд и независим човек, който защитава народа от богаташите. В същото време е верен на краля и почита църквата. Заедно с него през цялото време се намира веселият и добър монах Тък. Що се отнася до произхода на славния герой, някои го смятат за свободен селянин, а други – за дребен благородник. Жена му се казва Мериан, но тя може би не му е жена, а просто „бойна другарка“.
Изследователите са проучили списъците от преброяването на населението в Англия за периода от 1228г. до 1230г. В тях е открит човек на име Робин Худ, посочен като издирван за престъпления. Онази епоха е известна с народни вълнения, оглавени от Робърт Туинг. Под негово ръководство въстаниците грабили манастирите, а иззетото зърно раздавали на бедните селяни. Някои историци са склонни да вярват, че легендарният разбойник е Робърт Фитцуг, граф Хънтингтън. Той е роден около 1170г. Загубил всичкото си богатство. На практика бил бунтуващ се аристократ, но не срещу краля, а само против някои знатни велможи.
Кой владее Англия по времето на Робин Худ? Ако се следват баладите и легендите, може да се срещнат имената на няколко короновани особи. Най-правдоподобен кандидат е крал Хенри III (1207-1272г.). По време на неговото управление, през 1261г. избухват междуособици. Начело на бунтовниците застава граф Симон дьо Монфор, син на прочутия водач на кръстоносния поход против катарите и албигойците със същото име. През 1265г. крал Хенри III разгромява бунтовниците, а Симон дьо Монфор загива. Част от метежниците обаче се оттеглят в горите и стават разбойници. Сред тях е и Робин Худ.
Благородния разбойник свързват още с граф Томас Плантагенет Ланкастър (1278-1322г.). Той се обявил срещу крал Едуард II (1284-1327г.) и оглавил баронската опозиция. Причината била, че графът не бил назначен за главен съветник в двореца. През 1322г. избухнал метеж, който бил жестоко потушен, а самият Ланкастър – обезглавен. Кралят помилвал част от бунтовниците. Сред тях бил и Робин Худ. Взели го на служба в двореца като камердинер. Цяла година му плащали заплата. Сетне обаче името му изчезва от архивите. Напълно е възможно по някаква причина да е станал разбойник. Ако решим, че Робин Худ е действал по времето на Едуард II, може да се предположи, че „благородният разбойник“ е вършил добрите си грабителски дела в периода между 1320 и 1330г. Въпреки това, прочутият писател и историк Уолтър Скот (1771-1832г.) рисува образа му в романа „Ричард Лъвското сърце“ – този английски крал е живял в периода от 1157 от 1199г.
Днес мнозина изследователи смятат, че Робин Худ е събирателен образ. Тоест, не на конкретен човек – а само една народна мечта за справедлив и честен герой-крадец – творение на обикновени хора. И понеже образът е изключително интересен и романтичен, се превърнал в притегателна метафора за поети и писатели. Творците го пресъздали като символ на вечната борба между доброто и злото. Именно затова, Робин Худ останал не само популярен – но и актуален вече толкова векове.
